Бюджетен дефицит

Бюджетния дефицит е един от основните инструменти на държав. икономическо регулиране. Бюджетния излишък е много рядко явление в стопанската практика. Бюджетният дефицит играе две основни функции: преразпределителна и насърчителна. Преразпределителната функция е когато държавата покрива дефицита за сметка на рефинансиране от централната банка и съответните допълнителни разходи, допълнителното търсене създадено от страна на държавата на вътрешния пазар се отразява проинфлационно преразпределително. Насърчител-ната функция е когато чрез държав. дефицитни разходи се задвижва мултипликаторът на икономиката, т.е. когато се натоварват ненатоварени до момента мощности и се стимулира икономически растеж. Когато бюджетните разходи са целенасочени и обмислени, могат да се отразят благоприятно на икономиката, т.е. когато са насочени към научно-технически изследвания и икономическата възвръщаемост е за кратко време. Според Маастрихтските критерии на ЕС границата за бюджетен дефицит е 3% от Брутния вътрешен продукт. В практиката не е възможно бездефицитно съставяне на държавния бюджет, поради инфлацията, която води до по-големи от планираните разходи. Когато разходите са по-малки /в период на криза/, тогава намалява общото равнище на търсенето в националната икономика. Тогава е необходимо да се прилага дефицитното финансиране на бюджета. В България, в условията на валутен борд ролята на бюджетния дефицит за регулиране на икономиката е ограничена. Валутния курс е фиксиран, което води до намаляване на експортната конкурентноспособност на националната продукция и повишава конкурентноспособността на внасяните стоки. Следователно увеличаването на държавния дефицит означава увеличаване на търсенето на вносни стоки и влошаване на търговския баланс. Това е причината българските правителства да целят в последните години минимално ниво на бюджетния дефицит 0-1%. В последните години поради нарастване на дефицита, МВФ ни налага изискването да се реализират бюджетни излишъци за 2006 г. до 3% от БВП. С бюджетните излишъци се цели намаляването на на парите в обръщение и намаляване на съвкупното търсене. При валутен борд са допустими стойности на бюджетния дефицит до 3% от БВП. Широко балансиран бюджет седемгодишно балансиране на държавния бюджет с нулево салдо, като през едни години се реализира дефицит, а през други излишък. Финансирането на бюджетния дефицит отделна част на консолидирания държавен бюджет. Финансирането бива външно, вътрешно и приватизацията. Външното финансиране включва постъпленията и плащанията по главници на външни заеми, както и такива по линия на Парижкия клуб /държавите кредиторки/, на Лондонския клуб /клуб на частните банки кредитори/, по кредитите от ЕС, Световната банка, Г-24 и др. Вътрешното финансиране включва кредитните взаимоотношения с БНБ, с другите банки и финансови институции в България, емисията и нелихвените погашения по държавни и общински бонове и облигации, вземанията от търговски банки в несъстоятелност идр. Приватизация прехвърляне по възмезден начин на държавна производителна собственост и на държ. недвижима собственост в частни ръце.