Начало на реферати

Битовите отпадъци - живот в градска среда


БИТОВИТЕ ОТПАДЪЦИ – ЖИВОТ

В ГРАДСКА СРЕДА



Шум, мръсен въздух, отровени почви и храни - всичко това рефлектира върху здравето на населението. Като се прибави и демографският срив, спокойно може да се каже, че българите са на изчезване. За да се подобри ситуацията, експерти от 12 министерства и агенции се заеха с актуализирането на Националния план за действие по околна среда и здраве за 2008 - 2013 г. В него се предвиждат строги мерки за ограничаване на замърсяването, но пък липсва яснота за финансирането им. За да стане България по-добро място за живеене, чистата околна среда трябва да е грижа на всеки българин, смятат експертите.
Първото нещо, което прави впечатление на чужденците в България, е невероятната природа, смяната на планини с равнини, усещането за зелен простор. Много скоро обаче гостите забелязват купища боклуци, облаци пушек, усещат мириса на изгорели газове. Към тях се прибавя буботенето на булдозери в съпровод от чалга и звучни подвиквания. Чужденците си тръгват. Остават българите в средата, която сами са унищожили. И която им отвръща по същия начин.
Влошеното качество на атмосферния въздух, резултат от промишленото производство, разрастването и остаряването на автомобилния парк, липсата на контрол върху индустриалните и битовите отпадъци - всичко това превръща страната ни в лошо място за живот. Замърсяването влияе върху здравето на българите - нарушава функциите на респираторната, сърдечно-съдовата и имунната система, повишава заболеваемостта и намалява продължителността на живота. Българинът е на едно от първите места в света по брой инфаркти и инсулти и по случаи на смърт от тях. Увеличават се непрекъснато и онкологичните заболявания. Резултатът е, че всяка година броят на населението намалява.
До този извод са стигнали експертите от 12 министерства и агенции, които са се заели с актуализирането на Национален план за действие по околна среда и здраве за 2008 - 2013 г. Целта е да се подобрят условията на живот в страната.
Данните, цитирани в плана за действие, са доста стряскащи. Оказва се, че водата за пиене е замърсена с нитрати, а някои от водоизточниците нямат пречиствателни станции. Сравнително малко и несистемни измерванията има за наличие на

пестициди в подземните питейни източници

което означава, че на практика не се знае количеството им. В същото време липсва стратегия и дългосрочна оздравителна програма за справяне със ситуацията. Добра новина е, че вредните емисии в атмосферата са намалели през последните години поради преструктурирането на промишленото производство и предприетите конкретни екологични мерки. Колите у нас обаче непрекъснато се увеличават и градовете постепенно "задушават" жителите си. Проблем е тенденцията към нарастване съдържанието на азотен диоксид във въздуха. Затова се предвижда той да бъде изследван и контролиран непрекъснато.
За лошото здраве има значение и промяната в стила на живот в последните години. Все повече хора удължават (до 90%) престоя си в обществените и жилищните сгради. Сградите пък са замърсени заради енергоспестяващото строителство и намаляването на естествената вентилация. Какви са замърсителите в затворените помещения, последиците им за здравето и вида им в зависимост от предназначението на сградите - училища, офиси, жилища, не са достатъчно проучени в нашата страна на този етап, отчитат експертите.
За увеличаване на заболеваемостта допринася и нездравословното хранене. Известно е, че българите консумират много мазнини (до 35-45% от енергийната стойност на храната), много сол, традиционно не ядат достатъчно риба (само 4-10 г на ден), плодове и зеленчуци. Обичат тестените изделия, и то от бяло брашно, увеличават захарта и сладкарските изделия.
Средният дневен прием на много от витамините и минералите е под нормата, особено при рисковите групи - лица с ниски доходи, деца, юноши, бременни жени и стари хора. Към всичко това се добавя ниската физическа активност. Затова от затлъстяване и високо кръвно налягане вече страдат и децата. Единственият начин за справяне с проблема според експертите е възпитаване на навици за здравословен начин на живот и хранене.

Храната също е замърсена

В нея попадат различни химични, биологични и радиоактивни замърсители, които имат токсично въздействие. Най-лошо се храни населението с ниски доходи, а това води до хранителни дефицити, свързани с неблагоприятни последици върху растежа и здравето. След аварията в Чернобил възникна проблем и с радиоактивното замърсяване на селскостопанска продукция и на някои диворастящи плодове, дивеч и риба.
Силно отровени са и голяма част от почвите. Регистрирани са 449 хил. замърсени площи с тежки метали и 10 хил. дка с радиоактивни елементи от уранодобива. Почти 1.3 хил. дка са замърсени с нефтопродукти и около 2.5 хил. дка са засолени площи от промишлената дейност. Наблюдава се трайно съдържание в почвата на дълго живеещия радиоактивен елемент цезий 137 вследствие аварията в чернобилската АЕЦ. По-значително замърсяване на земята с тежки метали има в районите около Пловдив, Златица, Пирдоп, Кърджали, София и др. В тях продължава да се развива селскостопанска дейност, така че и продукцията е замърсена.
Един от недостатъчно проучените източници на замърсяване са различните видове отпадъци (битови, производствени, опасни, включително болнични отпадъци) и тяхното негативно влияние върху природата и населението. По данни на Националния статистически институт през 2004 г. са образувани 3.6 млн. тона битови отпадъци. Средно

българинът произвежда близо 450 кг боклук на година

За целия им експлоатационен период в депата на България са натрупани над 150 млн. тона битови отпадъци. Съществуват 22 регионалните депа и над 5 хил. нерегламентирани сметища. Засега разделното събиране не дава особени резултати, но то е единственият начин за справяне с купищата боклук, смятат експертите. Специално внимание в програмата е отделено на управлението на отпадъците от лечебните заведения, които крият значителен риск за общественото здраве. Предвижда се те също да се събират разделно, като някои се изгарят, а други се автоклавират (метод на стерилизация чрез водна пара и под налягане).

Само една трета от децата живеят в среда без тютюнев дим

Замърсен въздух, химикали, некачествена вода за пиене, електромагнитни полета - това са само част от факторите, които влияят върху детския организъм. Според изследване на Световната здравна организация около 1/3 от заболяванията на деца на възраст до 18 години са резултат от нездравословни условия на живот.
На първо място като причина за хоспитализация сред децата са болестите на дихателната система (37%), следвани от инфекциозни болести и паразитози (8%). На трето място са травмите и отравянията - 6%, на четвърто - болестите на храносмилателната система (6%).
Проучване на здравния риск при деца в предучилищна възраст, проведено от Министерството на здравеопазването, показва, че 2/3 от анкетираните родители пушат, и то в присъствието на наследниците си. Само 28% от децата живеят в среда без тютюнев дим. Освен това вече е доказано, че бебетата на майки пушачки се раждат със значително по-ниско тегло и ръст и с ясно изразена хипотрофия. Активното и пасивното тютюнопушене от страна на майката през време на бременността са свързани с намалени функционални показатели на дишането при 4-7-годишните изследвани деца.
За да се предпазят децата от рисковете на замърсената среда, Министерството на здравеопазването подготвя нов раздел - "Детско здраве - околна среда", който ще бъде включен в Националния план за действие.

Битовите отпадъци - живот в градска среда facebook image
Публикувано от: Николай Златев

Анализ и контрола на отпадъчни води от неорганични производства 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.