Иван Вазов

Битоля

Пак ще те вземем, о Битоля скъпа,

наша ти беше, и пак ще да бидеш!

Скоро пак знамето наше ще видиш,

Черна не залудо кръв я окъпа.

Няма да станеш на вълци котило!

Няма духът Самуилов да плаче!

Новото иго по-мъчно се влачи:

да щем за тебе и драго, и мило.

Бурно сърце ни за тебе днес бие,

Битоля родна, и кръв го облива,

то се от мъка болезнено свива:

чакай ни, Битоля, идеме ние!

7 януари 1917 г.