Битката за място в историята

С Опълченците на Шипка Иван Вазов завършва одическия си цикъл Епопея на забравените. С него Вазов обобщава всички други стихотворения в цикъла, като той е най-важен и от гледна точка на обстоятелства, и от гледна точка на значението на тази битка не само за българската истоя, но и за световната. Тогава българите разбират в какво положение са и се изправят срещу врага без страх, защото знаят, че свободата е най-големия идеал, а той много рядко се постига без жертви. А всъщност Вазов разбира кога е най-лошото положение-това, че съвременниците въобще не се замислят, че живеят свободни заради някои други, някои други, които са се жертвали за тази свобода. И това най-много възмущава Вазов, това го кара за създаде тази творба и да се гордее със своите предци, за разлика от други, които се срамуват от тях.

Поетът осъзнава, че защитата на този връх се превръща в защита за националната чест и достойнство, като е сигурен, че този подвиг при такава битка заслужава едно доста високо място в националната история, дори в световната, която само записва фактически победи, а не и морални, защото това себеотрицание на защитниците на върха не бива да остава незабелязано от Историята. Но въпреки, че не бива записан този подвиг на духовно извисение, той показва, че тогава опълченците са проявявали постъпки повече на свободен човек, отколкото на роб.

Още в началото на творбата, поетът изгражда едно полемическо встъпление, за да може после успешно да отхвърли клеветата за подарена свобода, за която толкова време се говори. Той си позволява още от началото да се съгласи с нашто недавно, като се знае, че той е много родолюбив човек, защото знае, че има много по-силен аргумент за славното минало на българската история битката при Шипка. Точно така той заличава клеветите, от които най-обидна е тази за подарената свобода, той винаги има едно но в ръкава си след всяко привидно съгласие с клеветите чрез нека. А пък когато по-късно в творбата сравнява битката при Шипка с битката при Термопилите Вазов съвсем закрива помените от обиди, защото като се замисли човек наистина тези две битки са напълно сравними. И така главно лирическият говорител решава, че е възможно съгласието с клеветите, тъй като знае, че българската истоя е повече славна, отколкото трагична.

Невероятно как Вазов превръща полемиката във встъплението в бунт срещу онази история, която само записва фактите, без да се интересува от моралната им същност, въпреки, че е отчела битката при Термопилите. Защо тогава не отчете и боя при Шипка? Този въпрос не остава незададен от Вазов. Но не му бива даден отговор. Но той не остава примирен с това и докрая на творбата основната му цел е една от най-важните битки в историята ни да бъде зачетена справедливо.