Битката при Гредетин

Повестта Немили недраги има автобиографичен характер. Сам Вазов попада сред българските хъшове в Браила и няколко месеца споделя братски техния живот в кръчмата на знаменосеца Никола Странджата. Творбата е замислена и създадена като художествено произведение с трайни обобщения и внушения, които надхвърлят действително случилото се. Героите имат своите реални прототипoве, но са завършени художествени характери.

В последната глава на повестта Вазов извежда хъшовете от безличното делнично време. Те воюват в битката при Гредетин където на дело доказват своята жертвоготовност в името на свободата.

Сюжетните действия в повестта са спестени в едно ограничено художествено време, но отделните епизоди имат своята относително силна самостоятелност и съдържат елементи от общата идея на творбата. Повечето от събитията в първата половина на главата свързват пряко героите със заглавието немили-недраги хъшовете живеят в емиграция, откъснати от останалия свят в затвореното пространство на браилската кръчма. В чуждата страна те търпят лишения и се чувстват несретници бях сред обществото, но бяха в пустиня. Прокудени от родината изгнаниците срещят новия ден като начало на нови нужди. Но са патриоти на делото, защото в настоящето само оцеляват в очакване да настъпи часа, за да се прояват като герои. Надеждата, че родината има нужда от тях, крепи изтерзаната им душа и разпалва пламъка на чистия патриотизъм. В Браила тия , разгромени и съсипани от бурните... се чувстват отхвърлени от родината и изпитват непреодолима нусталгия по своите семеиства, своите мили съпруги, своите стари майки. Духовно освободени емигрантите живеят с миналото и мечтаят за бъдещето.

Едва в петнадесета глава на повестта Вазов изважда героите на историческата авансцена при описанието на боините действия в сръбско-турската война при Гредетин. Театралната сцена хушовете заменят с реалността, защото това е тяхната истинска пиеса. Макарче воюват за сърбите те се чувстват защитници на славянското единство. Един срещу друг се изправят поробени и поробители, християни и друговерци. На военната сила на неприятелите Вазов красиво поставя високия боен дух на довчера непокорната рая, която се надига осъзнала необходимостта да извоюва своята свобода. Разкривайки битката при Гредетин твореца се проявява като майстор на баталистичното описание. В началото погледа към събитието е

...... а романичната приповдигнатост... грубия натурализъм на бойната сцена. В сражението участват всички хъшове, които извървели дългия път от дълбокото подземие на браилската кръчма до възвишенията на Гредетин. Това емомента в които думите обещанията се сливат и се превръщат в дела, а хъшевете от мъченици в герои. За младия Бръчков сражението е бойното му кръщение, сбъднатия пророчески сън. Житейски-принизеното остъпва пред героичното извисеното. Хъшовският колектив е като едно цяло в огъня на битката , трогателна е загрижеността и готовността им да си помагат в този най-драматичен момент.

Последното сръжение е безпощадно и жестоко на живот и смърт. Храбростта на славяните ги прави непобедими обхванати от безумна омраза