БИТИЕ И ДУШЕВНОСТ НА БЪЛГАРИНА В ХУДОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ НА ЕЛИН-ПЕЛИНОВИТЕ РАЗКАЗИ

/СБОРНИК РАЗКАЗИ-ТЕКСТОВЕ ПО ИЗБОР/

-----------------------------------------------------------------------------------------

Душевността на селския труженик в разказите на Елин Пелин изразява нерадостното им човешко битие. Всички герои носят в душата си елин-пелиновска жизненост. Философията им за живота е витална, пълнокръвна и земна. Те надскачат тъжния си делник и с радост се взират в красив спомен от миналото или мечтаят за нова радост в живота си.

Странна е мечтата на Лазар Дъбака и неговия съсед - седемдесетгодишния дядо Корчан - от разказа "Ветрената мелница" да надмогнат селяшката мъка, да се преборят със страшната хала - сушата, и радостта отново да споходи "угриженото селяшко сърце". Приказна е мечтата на двамата Елин-Пелиновите герои. Неслучайно ветрената мелница, която ентусиазирано започват да строят, е трета творческа изява, трето тяхно поредно желание за по-добър живот.Както в приказките особено значение има числото три. Ветрената мелница е предшествана от две други начинания- строежа на тепавицата и дарак. Пътят към човешкото щастие за Елин Пелин е приказно приключение. И затова едва на третия път Дъбака ще открие своето щастие в любовта на Христина - дяволитата, игрива внучка на дядо Корчан. Трима са Елин-Пелиновите персонажи в приказката за любовното щастие във "Ветрената мелница" - Лазар Дъбака, Христина и дядо Корчан.Мечтата ще се превърне в реалност. Душите на тримата герои ще се понесат на крилете на радостта и ветрената мелница става символ на човешката жизненост. Тя ще завърти всички в огжнения ритъм на ръченицата като във вечния кръг на живота, събрал мъката и радостта на човека между раждането и смъртта.

Играта се превръща в жертвен ритуал, чрез който човекът надмогва тъжното битие на нерадостния си делник. Такова символно значение носи и облогът за надиграване между Лазар и Христина. Те залагат най-скъпото - нравственото си достойнство. Постигнатото общо щастие ги изравнява, човешкото им достйнство е опазено. Странната приказка за любовното щастие носи и библейски внушения. За това говорят имената на двамата герои, участници в облога-надиграване - Лазар и Христина. Библйската идея за спасението на човешката душа от злото в социалното битие е въплътена в името на Христина, а вечното възкресение на човешката жизненост и витална сила за живот носи името на Лазар. Душевността на елин-Пелиновия труженик намира своето спасение в пречистващата сила на любовта, в която са вечните корени на живота.

Интересно художествено битие има скръбната любов между Милена и Свилен от разказа "Край воденицата". "Сиромашията е крива!"-признава Свилен за раздялата помежду им. Душите страдат от социалния контраст в човешкото битие. Но отново любовта носи изцеление и е спасение за героите. Тихата мъжка песен, проехтяла в нощта странно, носи опрощение за вечно живата греховна страст към любовното битие на живота и в това е силата да се преодолее болката от сиромашкото ежедневие.

Тъжна е и житейската участ на Елин-Пелиновите герои от разказа "Задушница" - Станчо и Стоилка. Те двамата с поведението и скръбта в душата си изразяват вечното постоянство на селяшката мъка, притиснала като мъгла радостта в живота и човешката съдба. Болката в душата е като непреодолимо социално зло.Няма покой за вдовишките им души, избягала сякаш завинаги е радостта от тях. Но и в този разказ на Елин Пелин идва любовта, която стопля самотните сърца на Станчо и Стоилка. Злото отстъпва, мъглата просветлява и тъжното битие на двамата герои се оглежда в блесналите от радост сиви, като мъглата, очи на Стоилка. Героите успяват да надмогнат сиромашката си съдба чрез красивата мечта за любов и щастие.

Чудна и тайнствена е Елин-Пелиновата приказка за любов и щастие в разказа "Косачи". Трима са активните участници в диарога - Лазо, Стамо и Благолажът. Най-възрастният сред петимата несретници косачи, тръгнали да търсят хляб в далечна Тракия, е петдесетгодишният, който пуши замечтано край огъня. Тъмнината проблясва, природата притихва и в мечтателен унес очаква благите слова на Елин-Пелиновата приказка за любов и щастие, разказана от Благолажа. Името на героя разкрива романтичното желание на автора чрез красивата фикция на измислицата да въведе тъжните, ограбени от живота , души на своите герои в приказния свят на вечното щастие и любов.Но между приказното и реалното застава съмнението и израз на това е Лазо. Той е здраво свързан със земното, реално битие на човешкия живот, той не залъгва страдащата си от любовна разлъка душа с приказки за нерално човешко щастие. Героят избира нерадостното социално битие, но стоплено от реалната любовна ласка на Пенка. А за Благолажа приказките и песните са създадени, за да те спасят от суровите истини на живота, които рушат вътрешната духовна устойчивост на човека.

Докато Благолаж е човек на романтичното пребиваване в света на приказките, мечтателят чичо Горан от разказа "Мечтатели" е мамен от желанието тук, на грешната земя да дойде щастието:"...божичко мили, що ми не дадеш ти на мене една способност, хе тъй, каквото кажа, да стане. Света на рай ще ти обърна аз на тебе. Ни болести ще има, ни тегло ще има, ни сиромашия ще има." Наивният Рустем пък търси из полските треви разковничето, за да отключи с него сърцето на обичаната Акима. А умният селски доктор, прозрял истината на живота, произнася откровението:"Как ще живеем, ако не гоним измамата?".

Душата на учителя Никола Нонин от разказа "Кал" твърде дълго е живяла с измамното щастие на приказната мечта за вечна любов със Славка. Нейният реален практичен избор преобръща живота на героя. Той се разделя с приказната мечта и реалността потъва в "кал". Битие и душевност се сливат с тъмната символика на житейската и духовна безнадеждност, на калта, в която тъне всичко - герой и действителност - от разказа "Кал".

Елин Пелин не скрива тъжното битие на своите герои, но винаги намира приказното разковниче на щастието и радостта, с които просветлява душите им. А това е своеобразно спасение за българската национална душевност.