Бит и история в романа Под игото Съществено значение романът Под игото от Иван Вазов да се възприеме с обобщителния смисъл на подзаглавието му Из живота на българите в предвечерието на Освобождението, имат и главите му Във Веригово и Тлака в Алтъново. След като е разкрил как в семейния и в обществения бит на малкия градец незабележимо нахлуват и се изявяват новите, революционните идеи и тенденции, в тези глави писателят чрез кратки епизоди изобразява развитието на борческия процес в селата. В романа имената на двете села се превръщат в емблематични за настроението сред селската маса, която по това време представлява най-голямата социална група от българите. Авторът внушава, че тя е най-надеждната и сигурна опора на готвещото се въстание. Своята идея той подчертава и информативно: Бойчо Огнянов се укрива у чичо Марин, но всички вериговци се надпреварват да угощават Огнянов, любимия си даскал, и чрез думи на стопанина Ние сме прости хорица, но християнин не издаваме, а като за тебе-и душа даваме, и чрез обобщение, което не търпи възражение: Тайната бе обща. Но издателство не беше мислимо.

В романа Огнянов не е просто главен герой, той е и героят, чрез който епохата присъства с двете си лица-страдалческото и борческото, той е човекът на действието, апостолът, пътуващият човек, който в смислов аспект осъществява преноса на идеи, а в композиционен-връзката между отделни глави на творбата. Към тази творческа функция на образа му в главата Тлака в Алтъново се прибавя и художествената му задача тлаката в Алтъново да бъде видяна и и коментирана през неговия поглед.

И тук писателят не е превърнал представянето на бита в битоописание, и то не защото не познава селския бит, а защото следва творческата си задача да разкрие, че революционните идеи и процеси проникват и в най-затънтените селца и се вписват в живота и душевността на селяните като нещо обикновено, необходимо и естествено.

Творческият замисъл на автора, че идеята за въстание е проникнала всъде, е подкрепен още с първите редове на главата Тлака в Алтъново, разкриващи, че Огняновото идване в Алтъново е случайно, наложило се е от необходимостта да заблуди Рачко, в чиято честност с пълно право се е усъмнил: Вместо към Бяла черква Огнянов обърна сега назад към село Алтъново, сгушено на западния кът на долината.

В романовото поле навлизат нови герои:клисурецът бай Цанко и булка Цанковица, Иван Боримечката и Стайка, Петър Овчарят, председател на местния комитет, и Иван Остенът, юнак и вещ стрелец. Текстът на творбата се освежава с нови елементи от живота на българите: веселба на млади хора, крадене на мома, но в центъра на повествованието остава историческият проблем, приготовлението на въстанието, нетърпеливото очакване да бъде съобщена датата на избухването му.

В едно ново за романа социокултурно пространство Вазов успява да изобрази живота в неговата пълнота, а хората-в разнообразието и пъстротата на характерите. Клисурецът бай Цанко не се бои да приеме в дома си гонения от заптиетата беглец от Диарбекир, убил по стечение на обстоятелствата двама турски разбойници. В думите му: Добре стана, че дойде у мене, няма и следа от притворство. С оценъчната си характеристика за бай Цанко: простодушен, с весел нрав, родолюбив човечец писателят е подготвил своя читател, че Огнянов не е заплашен от предателство. В пълно съгласие с тях, със конкретната ситуация, с духа на времето и с апостолската мисия на госта е и ободрителната му, шеговита поръка на стопанина: тая вечер гледай да си избереш някоя девойка да носи байрака.

През цялото повествователно време на 31-та глава обстановката остава спокойна. За напрежението на историческото време говори само необходимостта Огнянов да остане скрит от дошлите на тлака в дома на бай Цанко, което се налага от нелегалната му работа. Българското в подредбата на стаята, където са се събрали тлакарките, е маркирано чрез иконата на българския светец Иван Рилски.