Джек Лондон

Бисерите на Парле

I

Кормчията хаваец завъртя щурвала, "Малахини" се обърна с нос към вятъра и се

изправи. Предните платна увиснаха; разнесе се отривистото плющене на краищата на

въжетата по платната и скърцането на бързо въртящи се скрипци; вятърът отново

изду платната, шхуната се наклони и взе друг курс. Макар че беше още ранно утро

и духаше силен вятър, петимата бели на юта бяха облечени много леко. Дейвид

Грийф и неговият гост, англичанинът Мълхол, бяха още по пижами и с китайски

пантофи, обути на бос крак. Капитанът и помощникът му - по тънки долни фланелки

и с платнени панталони, а отговорникът за стоката все още държеше в ръце

фланелката си и никак не му се щеше да я облече. По челото му бе избила пот и

той жадно подлагаше гърди на вятъра, който не носеше никаква прохлада.

- Душно, и вятърът не помага - оплака се той.

- А какво става там на запад? Това искам да знам - додаде Грийф.

- Няма да трае дълго - обади се помощниккапитанът, холандец на име Херман. -

Вятърът цяла нощ се мени - пет минути духа от една страна, десет минути от

друга, един час от трета.

- Готви се нещо, готви се нещо - произнесе мрачно капитан Уорфийлд, разчеса с

пръсти гъстата си брада на две и вдигна глава към вятъра с напразна надежда да

се разхлади. - Цели две седмици вече времето е шантаво. От три седмици

обичайният пасат не е духал. Всичко се е объркало. Вчера при залез барометърът

взе да се колебае и сега още се колебае, но познавачите казват, че това нищо не

значи. Каквото и да казват, на мене това не ми харесва. Действува ми на нервите,

знаете. Барометърът играеше така и когато "Ланкастър"' отиде по дяволите. Тогава

бях още новак и хлапак, но помня много добре

всичко. Корабът беше нов-новеничък, четиримачтов, със стоманена обшивка и това

бе първото му плаване. Старият капитан не можа да понесе този удар. От

четиридесет години служеше в компанията. Залиня и след година умря.

Въпреки вятъра и ранния час хората се задушаваха от жега. Вятърът само ги караше

да очакват прохладата, но не я донасяше. Да не беше така наситен с влага, човек

би рекъл, че духа от Сахара. Нямаше мъгла, нито следа от мъгла и все пак

далечината изглеждаше замъглена. По небето не се виждаха отделни облаци, но то

беше покрито с такава плътна завеса, че слънцето не можеше да проникне През нея.

- Готови за обръщане! - изкомандува спокойно, но строго капитан Уорфийлд.