БИОСФЕРА

Човекът отдавна се интересувал от взаимоотношенията между растенията и животните и средата, в която те живеят, от границите на разпространяване на живота на нашата планета. Той забелязвал неразривната връзка между живите организми и неживата природа. Тези знания били необходими като основа за правилното използване на природата, за оценка на нейната продуктивност и ресурси. Ето защо още през XVII и XVIII в. учени като Б. Варениус, Ж. Б. Ламарк, А. Хумболт, Ж. Бюфон, а в края на XIX в. В. В. Докучаев се опитали да докажат, че всички живи организми и обкръжението им на Земята са единно цяло, частите на което са тясно свързани и всяко изменение в някоя от тези части влияе върху взаимоотношенията между тях.

През 1875 г. австрийският геолог Е. Зюс за първи път нарекъл биосфера обвивката на Земята, която обитават живите организми. Видният съветски геохимик В. И. Вернадски разширил това понятие, като включил в него и други структури на Земята, свързани с живото вещество (съвкупността от живите организми в биосферата). През периода 1920 1930 г. той създал общо учение за биосферата.

Следователно биосфера е областта, в която е разпространен животът на Земята. По-точно, това е тази обвивка на Земята, чийто състав, структура и енергия са обусловени главно от миналата и от съвременната дейност на живите организми. Горната й граница достига тропосферата (Атмосфера) и долната част на стратосферата (при полярните области около 8, а при тропичните до 18 km височина). Долната й граница достига дъното на океана, а на сушата около 4 km дълбочина. Главният източник на енергия, който осигурява жизнената дейност в биосферата, е Слънцето.