Cystoseira barbata (отдел кафяви водорасли - Phaeophyta), Phyllophora ner-vosa и Corallina mediterranea (отдел червени водорасли - Rhodophyta) (Ди-митрова-Конаклиева, 2000). В алгофлората на района участват и някои космополитни видове от червените водорасли - Ceramhtm rubrum (отдел -Rhodophyta) и зелените водорасли - Gomontia polyrrhiza, Enteromorpha polifera, Е. compressa и Ostreobium quekettii (отдел - Chlorophyta). Един от най-широко разпространените видове водорасли по нашето крайбрежие е морската салата - Ulva rigida (отдел - Chlorophyta).

Много често, особено край лиманите, в морската вода се наблюдават обраствания от покритосеменни растения, доминирани от голямата морска трева - Zostera marina, малката морска трева -Zostera nolttii, морската ру-пия - Ruppia maritima и спиралната рупия - Ruppia spiralis.

Фаунистичното разнообразие на Акваториалния Черноморски биогеографски район притежава някои особености, породени от ниската соленост на водата (18 %п), което го поставя на границата между морските и бра-кичните басейни. Освен по-ниската соленост спрямо световния океан, която ограничава присъствието на някои видове организми, допълнителна бариера за дълбоководната фауна е липсата на кислород под 150-180 m дълбочина.

Зоопланктонът е основна биоценоза в българската акватория на Черно море. Той е представен от 25 вида едноклетъчни протозои (подцарство -Protozoa), 7 вида мешести (тип - Coelenterata), от които най-характерни представители, са хидровидната (клас - Hydrozoa) - Obelia geniculata, сци-фомедузата (клас - Scyphozoa) -Aur™lia aurita и конската аштя-Actinia equina. В зоопланктона участват три вида ктенофори (тип - Ctenophora) -Pleurobrachia rhodopis, пришелецът - Mnemiopsis leidyi, който служи за храна на друг пришелец -Beroe ovata, появил се през последните 10 години в Черно море. Част от ценозата на зоопланктона, са 5 вида ротатории (тип - Rotatoria), многочетинестите червеи (клас - Polychaeta), сред които най-характерните черноморски представители са Nereis zonata и Mercierella enigmatica, някои видове мекотели (тип - Mollusca), ракообразни (клас - Crustacea), 1 вид четинкочелюстни (тип - Chaetognatha) и 1

вид опашно хордови (подтип - Urochordata). По отношението си към температурата на водата черноморските зоопланктонни видове са евритермни, но има термофилни и криофилни представители. Черноморският басейн е меромиктичен, тоест с частично разбъркване на водния обем и се отличава с летен максимум и зимен минимум в развитието на зоопланктона. Най-висока концентрация на зоопланктон в района се наблюдава пред нос Галата.

Зообентосната фауна на Акваториалния Черноморски биогеографски район се състои от 1370 вида (Найденов, 2002). В нея участват много про-тозои (подцарство - Protozoa), 48 вида фораминифери (клас -Foraminifera), 238 вида едноклетъчни инфузории (тип - Ciњiophora), 22 вида водни гъби (тип - PoЎfera) и 31 вида мешести (тип - Coelenterata), между които са три вида корали. Тук обитават още 8 вида ресничести червеи (клас - T¬rbellaria) (Консулова, 1978), 108 вида кръгли червеи (клас -Nematoda), 12 вида коремноресничести (клас - Gastrotrњcha), 36 вида бен-тосни ротатории (тип - Rotatoria) и 26 вида немертини (тип - Nemertini). В бентосната фауна на района, са установени 102 вида многочетинести червеи (клас - Polychaeta) като Nereis diversicolor, Arenicola marina и Meliima palmata. Най-многобройна е групата на членестоногите (тип - Arthropoda), от които са установени 204 вида харпакшкоиди (разред - Harpacticoida), 5 вида мустаконоги раци (подклас - Cirripedia), 74 вида мидени рачета (подклас - Ostracoda), 34 вида равноноги рачета (разред - Isopoda) и 30 вида де-сетокраки раци (разред - Decapoda).