Забравена парола?
Начало на реферати

Биологична и социална същност на човека


Биологична и социална същност на човека.


Човекът е единственият организмов вид, който притежава съзнание.

Появата на съзнание е най-големият качествен скок в еволюцията на животинския свят.

Съзнанието е функция на мозъка. Развитието на главния мозък и на първо място на кората на големите полукълба е водещо в човешката еволюция. Ако сравним масата на главния мозък на човека и човекоподобни-те маймуни ще видим, че при човека тя е три пъти по-голяма. В същото време кората на големите полукълба при човека има девет пъти по-голяма повърхност. Огромният брой неврони и неограничените възможности за образуването на временни връзки обуславят възникването и развитието на втора сигнална система. Висшата нервна дейност на човека е генетично обусловена. Човешкото съзнание обаче е и продукт на общественото развитие.

За разлика от другите животни човекът освен биологична същност яма и социална същност.

Биологичната същност на човека е заложена в неговия генетичен апарат и чрез половите клетки се предава в потомството. Социалната същност е заложена в езика, обичаите, писмеността, морала и правото и се предава в поколенията чрез обучението и възпитанието.

Няма безспорни данни, че елементи на социалната същност са заложени в генетичния апарат на човека. Допуска се обаче, че възпитанието и обучението започват още преди раждането на детето.

Човешката еволюция се определя от два вида фактори: биологични и социални. Човекът като всяко живо същество се подчинява на биологични закономерности и това отразява биологичната му същност. Чрез съзнанието човекът е способен да усвоява и да твори материална и духовна култура и да се изгражда като личност. Това отразява социалната му същност.

Човешката еволюция преминава през два етапа:

1. Възникване и биологична еволюция на човека.

2. Възникване на човешкото общество и социална еволюция на човека.

Възникване на човешкото общество. Изправеното ходене при прадедите на съвременния човек освободило горните крайници от функцията за придвижване и те започнали да служат за улавянето на примитивни сечива. Възникнала и необходимостта от колективни действия например при лова на големи животни. Колкото повече се усъвършенствала колективната трудова дейност, толкова повече нараствала необходимостта за взаимна сигнализация и размяна на информация. Първоначално се развил звуковият език, а впоследствие и членоразделната реч.

Съвместният живот и колективната трудова дейност при наличието на възможност за словесно-общуване довели до формирането на определени обществени отношения и до възникването на човешкото общество.

В хода на социалната еволюция, продължила 40 хил. г., човекът се научил да съхранява опита на поколенията, да го обогатява и усъвършенства. Той започнал да преобразува природната среда в съответствие със своите потребности. Така постепенно се създава изкуствена среда на живот, наречена ноос-фера. Едновременно с това човекът изработил правила за обществен живот, които залегнали в морала и правото. Усъвършенстването на материалната и на духовната култура довело до възникването на цивилизацията.

Ролята на наследствеността и социалната програма за развитие на личността. Оформянето на човешката личност е сложен и продължителен процес. Различията между хората по техните физически качества, психични особености, темперамент, интелект и наклонности са резултат от взаимодействието на наследствени и социални фактори.

При човека се унаследяват редица биологични особености, имащи значение за оформянето му като личност сила на въз-будните и задръжните процеси в ЦНС, тип нервно-психична дейност, темперамент и др. Още в ранното детство първостепенно значение за развитието на личността придобиват възпитанието и обучението, т. е. социалната програма. Например доказано е, че не съществуват гени, които да определят такива отрицателни човешки качества, като престъпност, алчност, егоизъм. Тези качества се оформят под влияние на семейната и социалната среда. Съществуват, разбира се, редица наследствени болести, които се характеризират с умствено изоставане. И най-доброто възпитание и обучение в подобни случаи не могат да доведат до формирането на всестранно развити личности. Усилията на генетици, педагози и социолози са насочени към вграждането на тези хора в подходяща социална среда. Човекът може да достигне до такава степен на своето физическо и духовно развитие, която е определена от неговите наследствени заложби. Именно затова съвременните методи на обучение имат за задача да разкрият и развият наследствените наклонности и способности на децата и да спомогнат за най-пълно-ценната им реализация в живота. Бъдеща еволюция на човека Главните тенденции в това направление са:

1. Стабилизиране на числеността на населението на Земята. От появата на Хомо сапиенс преди 40 хил. г. на Земята са живели общо 60 млрд. души, като числеността им във всяко поколение е нараствала непрекъснато. През последните 2000 години например човечеството е нараснало от 170 млн. на 5,7 млрд. души (през 1994 г.). През последните десетилетия (до 1990 г.) населението на Земята е нараствало с около 100 млн. души годишно, 85 % от които в най-бедните страни. При този темп на нарастване броят на хората на планетата следваше да се удвоява на всеки 30 години. От няколко години под егидата на ООН се прилага широко мащабна програма за планиране на раждаемостта в семейството, чиято цел е стабилизиране на числеността на населението. От 1991 г. е налице устойчива тенденция за намаляване на прираста на населението, който през

1993 г. вече е 90 млн. дути, а през 1994г. 88 млн. души. Ако този процес се запази, човечеството ще се удвоява не за 30, а за 40 години. Целта на програмата е раждаемостта в бедните страни да бъде сведена до равнището на най-развитите страни в света. Това се налага от неравномерното разпределение на материалните блага между различните страни. Населението в развиващите се страни например, което е 3/4 от хората на Земята, днес консумира само 1/4 от произвежданите в световен мащаб храни.

2. Намаляване на ролята на естествения отбор. Все повече ще нараства ролята на медицината за ликвидирането на епидемиите, атеросклерозата, рака, наследствените болести на обмяната на веществата и др.

3. Смесване на расите (метисация). Изчезването на расовата изолация, подобрените възможности за движение на хората, отпадането на расовите, етническите, религиозните и други предразсъдъци очертават трайна тенденция за смесване на расите и формирането на хомогенен човешки вид.

4. Нарастване на влиянието на социалната програма върху биологичните особености на човека. Пример за това са акцелерацията, изразена в ускоряване на физическото и интелектуалното развитие, удължаването на живота, увеличаването на мисловните способности чрез нови методи на обучение и др.

Биологична и социална същност на човека facebook image
Публикувано от: Никола Иванов


Екстракция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.