БИОХИМИЯ

Биохимията се развива като самостоятелна наука едва в края на XIX в. Предметът й е химичният състав на организмите, образуването в тях на различни съединения и превръщането им от едни в други, а също и химичните процеси, които се извършват в организма.

Една от задачите на биохимията е да изследва какви процеси и вещества са еднакви за всички организми, какво е характерно за определени групи от тях и за отделния организъм. В зависимост от изучавания обект се различават биохимия на човека, на животните, на растенията, на микроорганизмите. Често откритие, направено при едни обекти, намира приложение и при други.

По методите за изследване биохимията се разделя на няколко направления статична, динамична и функционална биохимия.

Статичната биохимия се занимава с анализи на химичния състав на организмите: в организма на животните са намерени белтъци, въглехидрати, мазнини, минерални соли, витамини, ензими; в растенията витамини, дъбилни вещества, етерични масла, антибиотици, алкалоиди,гликозиди и др.

Динамичната биохимия изучава процесите на преобразуване на веществата в организма напр. ферментации, усвояване на азот от въздуха. К. А. Тимирязев изучава фотосинтезата и химията на хлорофила, а неговите ученици био-окисляването, азотната и белтъчната обмяна на веществата при растенията. Постиженията на биохимията в тази насока позволиха да се разшири използването на антибиотици в медицината, чрез биологичен синтез да се произвеждат различни продукти. Биохимията дава знания, които помагат по-добре да се запазват добивите, по-правилно да се определят сроковете за запасяване с растителни и животински продукти, правилно да се преработват суровините. Създаден е научен подход, чрез който да се управляват процесите за повишаване на добивите от растенията чрез подобряване на почвата.

Функционалната биохимия се занимава с определяне на химичните вещества, които са в основата на различните процеси от жизнената дейност на организмите. В частност тя изследва ензимите и хормоните и ролята им в най-важните жизнени процеси, влиянието на лечебните и други вещества върху организма и др.

Развитието на биохимията доведе до по-големи открития в биологията. Изясни се строежът на белтъците, както и подреждането на аминокиселините в тях. Обясни се ролята на нуклеиновите киселини в синтезата на белтъците и предаването на наследствените белези и др. Особеностите в строежа на белтъците и нуклеиновите киселини обуславят необикновено голямата им химична активност те са основни двигатели и регулатори на процесите на обмяна на веществата, които протичат в живата клетка. Познаването на строежа на нуклеиновите киселини дава възможност да се управлява развитието на организмите, да се получават животни и растения с полезни качества.