Молиер

Молиер (Жан-Батист Поклен) е роден в Париж на 15 Януари, 1622 година. Баща му е един от осемте придворни тапицери, така че Поклен се възползва от всички предимства за които едн момче може да мечтае, през тогавашния исторически период. Учи в най-добрите училища (йезуитския колеж Клермон в париж). Има достъп до кралския двор. Но още от дете за него е много по-приятно да се шегува с аристокрацията, отколкото да се приобщава към нея. Като дете той се научава, че може да предизвика голяма бъркотия като прави мимики на изповедника на майка му. Неговата майка, една дълбоко религиозна жена, отказва младия сатирик от този негов навик, но за съжаление умира още преди 12ия му пожден ден. Баща му скоро се жени повторно, но втората му жена също се споминава след по-малко от 3 години. Така Молиер остава сам с баща си, като по-скоро остава негов чирак.

Синът никога не показва голем интерес към бизнеса на баща си. По стечение на обстоятелствата магазинът на баща му се намира между сградите на 2 театъра: Pont-Neuf и H¤tel de Bourgogne. В Pont-Neuf, комедийни актьори играят комедии и фарсове с цел събиране на средства за лекарства на нуждаещи се. Макар и не абсолютно традиционен театър, играта на актьорите, често предизвиква усмивка у Молиер. В H¤tel de Bourgogne, който момчето често посещава с дядо си, Кралската трупа играе по-обикновени романтични трагедии и фарсове. Очевидно, посещаването на тези 2 театъра оказва огоромно влияние върху Поклен и като резултат, през 1643, навършил 21 години, той решава да посвети живота си на театралното изкуство.

Жан-Батист се влюбва в красивата червенокоса актриса Маделин Бежар. Заедно с нея, брат и Жозеф, сестра й Женевив и още дузина млади ентусиасти, той основава театрална трупа на име Театър Илюстре Точно това е моментът, когато той решава да се прекръсти на Молиер, може би за да спести унижението на баща си, да има актьoр в семейството.

Молиер и неговата трупа играят своята дебютна драма на преправено тенис игрище. Въпреки многото ентусиазъм, никой от тях няма много опит и при отчитането на печалбите, разбират че резултатите са трагични. Въпреки разочарованието, през следващите 2 години, те играят още 3 пиеси в различни театри в Париж, но и в трите случая се провалят. Някой от първите членове на трупата се отказват. Най-накрая, останалите 7 актьори, решават да забравят за Париж и тръгват на турне из провинцията. Следващите 12 години, пътуват от град на град и се самоосъвършенстват.

По време на това странстване, Молиер решава да почне да твори сам пиеси, които да играят. Неговата първа значителна творба L'ytourdi или Грешникът, проследява приключенията на Маскарил, хитър слуга, който съботира господаря си и пречи на желанието му да продължи любовната си афера с млада жена. Пиесата от 5 части се оказва доста успешна, като след нея следват още няколко. През пролетта на 1658 година, Молиер и неговата, вече много по-опитна трупа решават за пореден път да опитат късмета си в Париж. Научили че братът на краля, дюкът на Анжу, изявява желание да поддържа драматична трупа, която да носи името му, те веднага изявяват желанието си да участват.

Вечерта на 24. Октомври 1658 година, трупата изнася първото си представление в двора на Краля Слънце Луи XIV. Актьорите правят фаталната грешка да играят трагедията Nicom™de, вместо някой от популярните им фарсове. Осъзнал грубата грешка, която са направили и видял, че зрителите не са много впечатлени, Молиер моли за разрешение да изиграят една от собствените им пиеси - Болният от любов доктор. Монархът остава впечатлен и дава на трупата залата в двореца Пти Бурбон, една от трите най-значими зали в цял Париж. Следват успехи с пиесите Смешните