Иван Минчов Вазов (27.06.1850, Сопот - 22.09.1921, София).

Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което владее атмосфера на строг ред и патриархалност,

уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивост към възрожденските просветителски и патриотични настроения.

Завършва местното взаимно и класно училилище, запознава се с българска оригинална и преводна литература.

С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към руската поезия.

През 1865 учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов

помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за

литературното му развитие. През 1866 се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от И. Груев,

където трябва да овладее гръцки и турски език. Вместо това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от

поезията иа П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов

не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 в

стихосбирката "Майска китка). През 1870 в "Периодическо списание на Браилското книжовно дружество" излиза и първото му

публикувано стихотворение Борба. Поетическата дейност на младия Вaзов е покровителствана от майка му Съба - общителна и

ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи сина си търговец. С тази цел през 1870 Вазов е

изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Но и там Вазов остава верен на призванието си -

научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух,

които печата в "Периодическо списание", списание "Читалище", вестник "Отечество", вестник "Свобода" и др.

Една нощ избягва в Браила, живее 2-3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Н. Странджата. Животът всред българските

емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху впечатлителния млад поет, у когото се пробуждат

патриотът и гражданинът. След завръщането си в България Вазов учителствува (1872-1873) в Мустафа паша (днес Свиленград),

работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, усъвършенствува френски език, учи немски език,

опознава бита на българския селянин. През 1875 се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски

революционен комитет. След преждевременното избухване на Априлското въстание (1876) възниква опасност да бъде арестуван и

емигрира в Русия. В Букурещ Вазов влиза в "Българско централно благотворително общество" и става негов секретар.

При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки "Пряпорец и гусла" (с псевдоним Пейчин) и "Тъгите на България".

През Руско-турската освободителна война, на която откликва с книгата "Избавление", Вазов е писар в Свищов

(при губернатора Найден Геров) откъдето е командирован в Русе. След едногодишен престой в града заминава за Берковица;

председтел е на Окръжния съд (март 1879 - септември 1880). Случай от съдебната му практика в Берковица го вдъхновява за

написването на поемата Грамада. От 5 октомври 1880 се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участвува

в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание, редактор, публицист и критик, културен деец