БИОГРАФИИ НА БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ И ПОЕТИ

Христо Ботев ( 1848 1876 )

Христо Ботев е роден през 1848 г. В Калофер. Първоналчалното си образование получава в Карлово, след това в Калофер. 2 години учи гимназия в Одеса, която не успява да завърши. През 1867 г. се завръща за кратко в Калофер, където преподава в местното училище. През есената на същата година започва емигрантския му живот в Румъния. Занимава с литературна и театралан дейност. През 1867 г. във вестник Гайда излиза първата му творба Майце си. Попада в средите на българската революционна емиграция сближава се със Стефан Караджа, Хаджи Димитър и Васил Левски. 1871 г. редактира вестник Дума на българските емигранти. Сътрудничи във вестник Гайда , Дунавска зора и Свобода. Заедно с Любен Каравелов редактира вестник Свобода и Независимост. 1873 г. издава Будилник, Знаме и Нова България. 1874 г. става член на революционния централен комитет. 1875 г. в Букурещ издава първата си и единствена стихосбирка Песни от Ботев и Стамболов. При веста за Априлското въстание 1876 г. организира чета и минава Дунав. Четата е разбита, а Ботев е убит във врачанския балкан.

Иван Вазов (1850 1921 )

Иван Вазов е роден 1850 г. в Сопот. Баща му е търговец, патриот и русофил. От майка си наследява любовта към народнта песен и усета за красивото.

Образованието си получава в местното класическо училище. През 1865 г. учи гръцки в Калофер при бащата на Христо Ботев. През 1866 г. се записва в Пловдивската гимназия.

През 1870 г. заминва за Румъния при чичо си, но скоро зажива пти хъшовете. Връща се в България и работи като учител, преводач и служител. През 1875 г. се връща в Сопот и става член на революционния комитет. След избухването на Априлското въстание емигрира в Румъния. През 1876 г. там излиза първата му стихосбирка Препорец и гусла подписана с псевдонима Пейчин. На следващата година излиза Тъгите на България, а през 1878 г. Избавление.

След Освобождението се връща в България, работи в руската администрация в Русе. През 1879 г. работи като съдия в Берковица. През 1880 г. заминава за Пловдив, около него и Константин Величков се оформя литературен. Тогава издава най значителните си произведения Епопея на забравените , Чичовци , Немили недраги, Не се гаси туй що не гасне.

След съединението заминава за фронта на Сръбско българската бойна, където се ражда стихосбирката му Сливница. След това живее в София. Емигрира в Русия, където написва Под Игото. След завръщането си в България издава списание Наука. За кратко време е министър на просветата, след това заживява като професионален писател.През 1895 г. е отбелязан юбилей по лсучай 25 години творчество. Обявен е за народен поет. През 1920 г. е отбелязан втори юбилей 50 години творчество. Умира в София през 1921г.

Алеко Константинов ( 1863 1897 )

Алеко е роден 1863 г. в Свищов. Баща му еизвестен търговец. Започва образпванието си у дома с частни учители. След това учи в свищовското класно училище. Учи в Априловската гимназия в Габрово. Учи в гр. Николаев (Русия). Дипломира с е като юрист в Одеса през 1885 г.

От 1885 г. до 1890 г. работи като прокурор, съдия и адвокат в София. Поради антипатията си към Стефан Стамболов живее в нищета, въпреки че е добър юрист.

През 1889 г. посещава изложението в Париж, през 1891 г. в Прага, през 1893 г. в Чикаго.

През 1890 г. става член на партията на Петко Каравелов. Пише фейлетони, критика, работи като преводач. През 1894 г. се кандидатира за народен представител, но не печели.

През 1894 г. излиза първата му творба Ди Чикаго и назад. В списание Мисъл излизат отделни очерци на Бай Ган6о, през 1895 г. излиза цялата книга.. Публикува фейлетони във вестник Знаме. Участва в Демократическата партия и получава заплахи за покушение.

На 11 май на път от Пещера за Пазарджик е прострелян и умира.