БИОФИЗИКА НА МУСКУЛНОТО СЪКРАЩЕНИЕ

В живата природа съществува голямо разнообразие на различни форми на движение. Това многообразие отразява еволкционния процес, който започва от свойството на протоплазмата да изменя формата си и стига до създаването на мускулните клетки, специализирани да извършват движения в по-сложните организми. При тях в зависимост от степента им на специализация да извършват движения, различаваме няколко етапа на развитие. Гладкомускулните клетки притежават най-ниска степен на специализация, по-високо стъпад имат напречно набраздените клетки на сърдечния мускул, а скенетните мускули притежават най-висока степен на структурна диференцираност за извършване на движения. Мускулните съкращения при човека определят отчасти и неговата индивидуалност като мимика, глас, почерк, походка и др.

Мускулните клетки в зависимост от функционалните си способности могат да имат различни активационни механизми и строеж, но общото във всички тях е източникът на енергия, а основната съкратителна структура активно миозиновия комплекс.

1. Структура на напречно набраздените мускули

Към напречно набраздените спадат скелетните мускули, като отделните клетки имат цилиндрична форма: дължината им може да стига до няколко десетки сантиметра, а диаметърът им 80-100 мм. На фигура 1 е показан наджлъжен разрез на мускулна клетка, от която се вижда характерна картина на напречно набраздяване. Мускулната клетка е обвита от мембрана, наречена сарколема. На фигура 2 е показан напречен разрез на мускулна клетка, от който се вижда, че тя се състои от множество 1000 до 2000 отделни нишки, наречени фибрили. Между тях е разположен саркоплазматичният ретикулум.