БИЛКИ

Билките (лечебните треви) са голяма група растения, които се използват в медицинската и ветеринарномедицинската практика за лекуване и профилактика.

Още преди повече от 3000 г. пр.н.е. в Асирия, Египет, Индия и Китай били познати лечебните свойства на някои растения. Известни учени от древността са ни оставили трудове за билките римският лекар Гален (129 ок. 201), основателят на гръцката медицина Хипократ(460 ок. 370 г. пр.н.е.), бащата на европейската наука за лечебните растения древногръцкият учен Диоскорид (I в.), известният таджикски учен Абу Али Ибн Сина - Авицена (980 - 1037) и др. Богати сведения за билки са запазени в манастирите, пазят се и се предават от уста на уста сред народа. В българския фолклор също се споменава за билколечение.

Бащата на ботаниката древногръцкият учен Теофраст (372 287 г. пр.н.е.) в труда си Изследвания върху растенията" отбелязва, че Тракия е най-богатият район на лечебни растения в тогавашния свят. Диоскорид в съчинението си За лекарствените средства" описва голям брой растения, използвани за лечебни цели от траките. Древните славяни за разлика от много други народи използвали предимно горски видове бреза, върба, бор, ела, клек, ясен, липа, явор, дрян, глог и др. Едни от първите данни за лекуване с билки в българската държава се намират в Шестоднев" на Йоан Екзарх (VII в.). Описва се напр. лекуване на плеврит (ребрица) с върба, топола и кукуряк. Иван Рилски (IX X в.), а също и много богомили били прославени народни лечители.

След Освобождението някои прозорливи и родолюбиви българи (П. Р. Славейков, Н. Рилски, М. Георгиев, Ц. Гинчев, Ив. Богоров и др.) събират и публикуват ценни данни за използването на билки от нашия народ. Благодарение на това се създава основа за целенасочени изследвания във фитотерапията (лекуване с растения) и фармакологията (наука за лекарствата и тяхното действие върху организма) . Днес у нас усилено се работи в тази насока в специални катедри и лаборатории към ВУЗ и научни институти.

Билките съдържат активни вещества, макар и в малки количества. Именно тези вещества влияят благотворно на човешкия организъм. В растенията има и придружаващи вещества, които могат да изменят действието на основното вещество, неговия лечебен ефект те могат да оказват полезно или вредно действие и затова, ако са вредни, трябва да се премахват. В билките има и вещества, чието въздействие не е известно. Днес чрез използване на съвременни методи в отдавна употребявани билки се откриват нови лечебни свойства.

Какви активни вещества са намерени в билките? Най-често срещани са алкалоидите органични, азот-съдържащи вещества с алкален (основен) характер. Съдържат се главно в цветни растения. От 193 вида изследвани странджански растения напр. в 119 били открити алкалоиди. Широко разпространени са също така гликозидите. Алкалоид-съдържащите и гликозидсъдържащите растения са около 2/3 от всички известни на човека билки. Голямо значение има също и друга група активни вещества витамините. На етерични масла се дължи силната миризма на мащерката и пелина. Едни от тях действат смъртоносно на бактерии, други успокояват нервната система, а трети омекотяват кашлицата. Някои видове билки съдържат дъбилни вещества и затова при допир с въздуха потъмняват. Дъбилните вещества имат тръпчив вкус и противовъзпалително действие.

В България като билки са познати около 300 растителни вида. От тях около 160 са обект на търсене от ,,Билкокооп", а около 70 се доставят непрекъснато от билко събирачите, тъй като са най-постоянният асортимент за износ. Годишно у нас се събират средно около 7500 t билки, най-много в Благоевградско, Пловдивско,