Единствената запазена в пределите на страната органична средновековна манастирска библиотека е библиотеката на Рилския манастир. Тя е най-яркото доказателство за водещата роля на манастира в българския културен живот в продължение на векове до епохата на Възраждането. Съставът на една средновековна манастирска библиотека е конгломерат от различни по своя характер книги. Ядрото й е съставено от т. нар. чети-литература, поставена на усъвършенстването на монасите и извисяването на духа на миряните, сред които братството проповядва. В нея обаче има и голямо количество богослужебни книги, свързани с ежедневната практика на манастира. По отношение на състава в своя средновековен период българските органични сбирки образуват едно ядро от около 200 паметника, които включват философско-богословска литература,основни монасшеско-аскетични съчинения, патерични и приложни сборници, исторически съчинения, основни библейски книги, специфично разработени богослужебни книги, както и някои мистични съчинения. Апокрифната книжнина почти отсъства. В по-ново време (след ХVIIв.) в състава на българските манастирски библиотеки се включват и учебници, лекарственици, писновници, речници и друга книжнина с утилитарен характер. Наред със състава на определена сбирка, за да бъде тя в истинския смисъл библиотека, са необходими и други основни белези съставът на сбирката да отговаря на характера на манастира и по-голямата част от ръкописите да са предназначени за самия манастир. Освен това в големите манастирски библиотеки ръкописите имат специални подвързии, изготвени от манастирската книговезница. Други характерни белези са бележките на монасите от същия манастир по книгите, подписи на игумена и други лица от различни периоди от съществуването на манастира, което свидетелства за дългото присъствие на ръкописа в манастирската библиотека и за неговите читатели. Рилската библиотека напълно отговаря на тези изисквания. Попаднал сред съкровищата й, човек може да открие сведения не само за книжовниците и копистите, работили през различни епохи в средището, но и за монасите и игумените на манастира, за неговите посетители и дарители, за развоя на култа към патрона на манастира Иван Рилски, за работата на художници, орнаменатори, книговезци и други. Библиотеката е истинска история не само за Рилския манастир, но и въобще на духовния живот на българина през вековете. Основите на рилската библиотека са били поставени много скоро след създаването на манастира и събирането на първите му общежители. За съжаление от този първи период от нейната история почти нищо не е запазено и трябва само да се предполага, че книжнината, създавана в манастира тогава, била в духа на книжнината на Първата българска държава. Косвени данни за писателска дейност и за полагане на основите на рилската библиотека се съдържат в първите творби, посветени на рилския ветец. Съчиненията, посветени на светия отец Йоан, по всяка вероятност, са поставили основата на рилската манастирска сбирка. От XI до XIVв. Библиотеката на Рилския манастир се попълва активно с ръкописни книги. Днес от XIв. В библиотеката се пазят глаголически листове, фрагмент от Паренесиса на Ефрем Сирин, от втората половина на века. Тъй като това е типично монашески ръкопис, необходим за всички православни манастири, произходът му се свързва с рилското средище и дава основание да се предполага и за съществуването на глаголически период на писмеността в Рилския манастир. От XII-XIIIв. в манастирската библиотека са съхранени само две пергаментни изборни евангелия.