Книгознанието в България извървява сложен и променлив път на развитие. Първоначално като част от библиотекознанието и библиографията, а в последствие като сборно понятие включващо история на книгата, книгоиздаване, книгоразпространение и социология на книгата.
Настъпилите промени в българското общество през 1944 г. неминуемо оказват своето влияние и върху книгознанието. Създават се държавни издателства и се одържавяват частните. Изгражда се нормативна база, която касае централизацията на книгоиздателската дейност. Обособяват се звена за научни изследвания в областта на книгознанието и се появяват специализирани издания, на чиито страници се публикуват резултати от проучвания с книговедска тематика.
Библиографията по въпросите на книгознанието, книгоиздаването, полиграфичните проблеми и т.н.т. не е развита до 1944 г. В своята монография "Специалната библиография" д-р Христо Тренков отбелязва, че книгознанието "няма добро библиографско покритие" и посочва само един списък от 120 заглавия, който е поместен в книгата на Стилиян Кутинчев "Печатарството в България до Освобождението" издадена през 1920 г.2
Целта на настоящото изследване е хронологичното проследяване на библиографията на книговедска тематика за периода 1944 - 1990 година.
Естествено не всяка библиографска проява можем да считаме за фактор, който ни дава представа за състоянието и развитието на книговедската библиография за разглеждания период.
С оглед на това, обект на нашето проучване ще бъдат самостоятелни библиографски указатели, библиографски списъци, прегледи и обзори, които съдържат над 20 описания със задължителния минимум от библиографски данни, който е достатъчен за идентифицирането на конкретния документален източник. Не са включени издания, които текущо регистрират новоизлязла литература 4 както и библиографско цитиране под линия.5 Не са включени библиографски списъци в преводна литература, защото те са дело на автора от съответната народност и не могат да се счетат за част от българската книговедска библиография.
Имайки предвид направените уточнения, ще установим, че за периода 1944 - 1990 г. у нас са публикувани 21 прикнижни и пристатийни библиографски списъци, 2 обзора и 9 самостоятелни библиографски указатели по въпросите на книгознанието.
През 1952 г. излиза от печат книгата на Ценко Цветанов " Българската книга след Девети септември", представяща статистически данни за българското книгоиздаване през 1944 - 1950 г. В края на книгата е поместен един списък, озаглавен "Библиография", който съдържа 23 азбучно подредени библиографски описания на книги от Тодор Боров, Стилиян Кутинчев, Никола Начов, Ал. Теодоров - Балан, Валерий Погорелов и др. Описанията съдържат авторовото име в инверсия, заглавие, местоиздаване, година на издаването и брой на страниците.7
Този списък е първата книговедска библиография за периода 1944 - 1990 г.
Следващата библиография откриваме в книгата на Марин Василев "История и техника на книгата", която излиза от печат през 1955 г. Тя съдържа 21 заглавия, подредени азбучно, като 15 от тях са на руски език.
През 1955 г. е публикувана и първата пристатийна библиография, която е дело на Маньо Стоянов. Към своята статия "Руската книга в България до Освобождението" той

прилага един списък озаглавен "Руски книжовници превеждани и преработвани на български до 1806 -1878 г.".
Списъкът съдържа 207 описания, които са систематизирани в 3 раздела. Първият раздел е в две части : "Писатели и поети" и "Историци, филолози, педагози и др.", като по същество този раздел е биобиблиография, която дава сведения и за професиите и за годините на раждане и смърт. Вторият раздел е озаглавен "Религиозна книжнина", а третият "Анонимни книги, преведени от руски език". Описанията в разделите са подредени азбучно по фамилните имена на авторите или по заглавието при анонимните произведения. Под линия авторът е направил следното уточнение : "Библиографията е съставена по колекцията от български възрожденски периодични издания и книги на Държавна библиотека "Васил Коларов", която, въпреки, че е най-пълната, все пак има известни липси - оттам и възможни пропуски в библиографията. Непълнотата на списъка при анонимните книги преведени от руски, може