BBC и България по времето на ВСВ

1.Радиоизлъчването у нас между двете войни

Първите опити за радиоизлъчване в България започват през 1927 г. със създаването на първото радиотехническо сдружение с председател инж. Георги М. Георгиев. По това време започват да се дебатират и проблемите на радиото в парламентарната зала на Народното събрание. Във връзка с тези дебати и със започналите публикации във вестниците на материали за радиото и новини за събиранията на хора, които слушат излъчваните от чужбина радиопрограми, на 20 май 1927 г. министърът на железниците пощите и телеграфите г-н Кимон Георгиев внася в Народното събрание законопроект за радиото. На 6 април 1927 г. е приет Законът за радиото, който се състои от девет члена.

За нуждите от радиопрограми в България пръв заговорва инж. Димитър Бунев, който е издател на вестник Радиолюбител през 1927 г. През ноември 1929 г. е приет Правилникът за прилагане на Закона за радиото. На 1 август 1929 г. влиза в редовна експлоатация новопостроената радиостанция край гара София и радиоприемателната радиостанция край село Кумарица Софийско. Но те обслужват безжичните телеграфи на пощите и БТА. В този период България няма голяма гражданска радиоразпръсквателна станция, няма национален предавател. Налице е маломощният предавател на Георги Вълков от Първа инженерна работилница до Руския паметник в София.

Малко по късно се започват излъчвания и на чужд език, които поставят началото на международното сътрудничество в областта на радиожурналистиката.

В официалния отчет на Радио София за 1939 година се отбелязва: Предаванията за чужбина бяха въведени през 1936 година само на Есперанто, а след 1 май 1937 година системно, пет пъти седмично, на френски, на немски, на английски и на италиански. През пролетта на 1938