БЕЗУСЛОВНИ И УСЛОВНИ РЕФЛЕКСИ РОДСТВО И РАЗЛИЧИЯ

Изучавайки висшата нервна дейност на животните и човека, Павлов можа да покаже, че нейният основен физиологичен механизъм е рефлексът. Следователно рефлексът е универсален механизъм, обуславящ дейността на всички органи и системи, включително и на кората на големите мозъчни полукълба, и осъществяващ връзките им с околната среда.

Рефлексите могат да се разделят на две основни групи безусловни и условни. По начало и едните, и другите са рефлекси, защото изискват едни и същи условия за своето осъществяване достатъчно силно дразнене, адекватен рецептор и цялостна рефлексна дъга. И все пак между безусловните и условните рефлекси съществуват определени различия, засягащи не същината, а механизма на тяхното образуване и протичане.

Безусловните рефлекси са вродени рефлекси, които са се изработили и закрепили в процеса на историческото развитие на организмите и поради това се предават по наследство от поколение на поколение. За своето осъществяване и протичане те не изискват някакви специални условия и затова се наричат безусловни. Рефлексната им дъга преминава през низшите отдели на ц. н. с. и се е формирала и анатомично, и функционално още през ембрионалното развитие на организма. Безусловните рефлекси са слабо изменчиви и слабо подвижни, съществуват през целия живот на индивида и се повтарят с неизменна последователност толкова пъти, колкото пъти се приложи дразнителят, който ги предизвиква. От друга страна, поради това, че този дразнител действува непосредствено върху рецептивното поле на безусловния рефлекс, последният се предизвиква само от специфични дразнители, т. е. от такива, за които в рецептивното поле има заложени адекватни рецептори.

Условните рефлекси липсват при раждането и се изработват в индивидуалния живот под влияние на изменящите се условия на околната среда. Това са строго индивидуално придобити рефлекси, които съществуват дотогава, докогато съществуват условията, които са обусловили тяхното изработване. Изчезнат ли тези условия, изчезват и самите условни рефлекси. Поради това за разлика от безусловните рефлекси условните рефлекси са силно изменчиви и подвижни и се изменят, щом се изменят условията, които са обусловили тяхното изработване. Рефлексната дъга на условните рефлекси преминава задължително през висшите отдели на ц. н. с. кората на големите мозъчни полукълба на бозайниците и човека, и се формира функционално през време на тяхното изработване. За условния рефлекс не е, необходим специфичен дразнител. Всяко дразнене, нанесено където и да е в организма и върху какъвто и да е рецептор, може при определени условия да доведе до образуването на условен рефлекс.

Убедително доказателство за придобития характер на условните рефлекси е опитът на Цитович: На малки, току-що родени кученца, хранени дотогава с мляко, са били изработени слюнчени фистули. След това кученцата са били разделени на две групи. Първата група е била захранена с месо. Достатъчни са били едно или две захранвания, за Да започне слюнкоотделяне само при показване на месото от разстояние. В същото време втората, контролната група кученца, поддържани само на млечна диета и непознаващи вкуса на месото, са оставали напълно индиферентни и не са отделяли нито капка слюнка при неговото показване.