Безумецът и мъдрецът в Дон Кихот

(ЛИС)

Увод:

Прашните пътища, мръсните и неприветливи ханове, липсата на щастие в човешкия живот създават реална представа за обстановката в късноренесансова Испания. През този мрачен и объркан период се появява романът на Сервантес Дон Кихот. Това, което най-често занимава изследователите на Сервантес и неговото творчество, е образът на главния герой и най-вече неговата мъдрост и безумие.

Теза:

Дон Кихот е мъдрец в своите намерения, идеал и словото, което проповядва, и безумец в действията си и средствата, с които си служи срещу злото. Лудостта, която обзема кроткия иначе идалго, превръща обикновеното му и безлично съществуване в нов ритъм на живот, с героичени, макар и неуспрешни прояви на рицарския му дух. Дон Кихот поема предизвикателството да носи оромната отговорност за опазване добродетелите на изчезналото странстващо рицарство. Чрез тази своя мисия той преоткрива забравените човешки ценности. Макар че на пръв поглед в действията и думите на обезумелия идалго всичко е проява на лудост, в мотивите му за действие има дълбока човечност и загрийеност за съдбата на онеправданите.

Изложение:

В началото на романа Дон Алонсо Кихана по нищо не се отличава от хилядите испански