Безсмъртието на бореца за НАЦИОНАЛНА свобода в поезията на Христо Ботев

(Делба, До моето първо либе, На прощаване, Моята молитва, Хаджи Димитър, Обесването на Васил Левски)

В гениалното творчество на Христо Ботев виждаме прозрения и образи, които вълнуват, покъртват съзнанието, будят съвестите. Те са насочени към героичните и борчески пориви, към прекрасното и възвишеното в стремежите за свобода и участие на народа. Стихотворения, всяко от които е бисер, взрив, сплав от красота и мощ. Всяка едно от творбите му е един малък свят с оригинални образи и видения, с борчески импулси и възвишени идеи, с вълшебства на езика и стиха.

Единствения главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда, герой, който остава безсмъртен за поколенията. Особено силни са посланията в стихотворенията Делба, До моето първо либе, На прощаване, Моята молитва, Хаджи Димитър и Обесването на Васил Левски. Освен развитието и идейното израстване на бореца за свобода, те проследяват етапите на националноосвободителната борба на българския народ срещу поробителите - четничеството като борческа тактика и организираното народно въстание. Изключваме етапа на хайдутството, представен чрез Хайдути, защото там нещата почиват повече на личното отмъщение.Онова, което прави Ботевите герои достойни за преклонение, е готовността за саможертва в името на националната свобода, достойно поведение, което остава да живее в сърцата и умовете на поколенията.
Личността на бореца в стиховете на Ботев претърпява една метаморфоза, която го издига от обикновения хайдутин към осъзнатата необходимост за свобода, до ясния конкретен образ на бореца за свобода и социална правда в Хаджи Димитър,Моята молитва, Обесването на Васил Левски. Мисълта, залегнала в тези творби е настойчива: красотата на човека се крие в моралната му способност да се противопостави на дребното; във волята му да загине за правдата и за свободата. Смъртта е подвиг, удовлетворение на личността, намерила мястото си в борбата. Подвигът на бунтовника революционер в стихотворението На прощаване е висша проява на националното недоволство. Революционерът е съзнателен борец, който се стреми да постигне освобождението на народа. Готов е да жертвува живота си за народната свобода. Героят е бунтовник, защото не може да търпи насилията и издевателствата над бащиния дом
...затуй, че клетник не трая
пред турци глава не скланя,
сиромашко тегло да гледа
/На прощаване/
Как поетът е неравен в изживяванията си, в които се сменят радост с протест, вяра с бунт и негодуване, орлов подем с драматична покруса. Как силни са негодуващите тонове в стиховете на гнева и отрицанието и как е залюшнат неговият дух в друга крайност, когато проявява нежни чувства, възторжени състояния, родени от мисълта за красотата и подвига на героя.