Безработицата в България

Безработицата се явява продукт на пазарната икономика. Като такава тя е неизбежно явление за съвременното общество. По време на прехода у нас безработицата обхвана всички региони на страната, както и всички възрастови групи. Основното предизвикателство пред българското правителство днес е да бъдат създадени предпоставки за повишаване на заетостта, за намаляване на бедността и за преодоляване на социалната изолация в условията на все още неблагоприятната икономическа среда, вследствие прехода към пазарно стопанство. Предизвикателство е също овладяването на негативните тенденции на трудовия пазар, където предлагането на работна ръка значително превишава търсенето; съществуването на относително голям дял сива икономика; недостатъчният обем чужди инвестиции; значителното несъответствие между квалификацията на работниците и потребностите на преструктуриращата се икономика от квалифицирани специалисти.

С оглед смекчаването на остро негативния социален ефект е необходимо да се работи в редица насоки за повишаване заетостта и ограничаване безработицата в България.

Обхватът на досегашната политика беше насочен към минималната работна заплата, гарантирания минимален доход, минималната пенсия, осигуряването на обезщетенията и социалните помощи при безработица. Новите акценти произтичат от съчетаване на различни политики и инструменти на базата на целенасочени проучвания и съвместни усилия на Министерството на труда и социалните грижи и на Министерството на икономиката на Република България. Така например, след направените обстойни анализи на структурата на безработицата, бе променен подходът към програмите и активните мерки в тази сфера, а също и тяхната насоченост. Усилията бяха преориентирани от получаването на обезщетения и помощи към осигуряването на трудова заетост. Сега акцентът пада върху превантивната намеса, с цел хората, останали без работа, да не изпаднат в състояние на трайна безработица и оттам до необходимостта от социално