Безналичните плащания в банковата практика. Междунароени плащания.

При безнал. плащания парите се използват като сметна единица, ср-во за обръщение и платежно ср-во. Предимства:1.Нам.разходите по осъществяване на паричното обръщение; 2.Съкращава се значително платежния п-с; 3.Създава по-голяма сигурност в разплащателния п-с.

Банковите с/ки според наредбата за плащанията са: разплащателни, депозитни, текущи, бюджетни, спестовни, набирателни, акредитивни и ликвидационни. Откриването на банкова с-ка става ч/з договор м/у банката и съответното лице. Когато даден субект иска да открие банкова с-ка, той трябва да подаде в съответната банка искане за откриване на БС. Съставя се в 1екз. и съдържа:името на б-ката, името на лицето, адрес, вид с-ка, вид на резервната валута, условия, имената на лицата, можещи да се разпореждат с наличностите в с-ката, място и дата на подаване, подпис на лицата представящи лицето откриващо с-ката, точното наименование на титуляра на с-кат ЕГН/ЕКПОУ, дата на регистрация, фирмено дело Nдата на откр.на с-ката, тел.факс, телекс ик-ки отрасъл и ик-ки бранш, има ли откр.с-ка в банката, N на др.с-ки, л%, с-ка по която ще се плащат лихвите, празно поле за св.текст и др.

Искането за откриването на БС трябва да се придружава от следните док-ти:спесимент на подписите, копие от док-та оправомощяващ лицата да се разпореждат с парите по с-ката от името на титуляра, удостоверение за регистрация на лицето откриващо с-ката, извлечение от учредителният акт на лицето откриващо с-ката, др.док-ти изисквани от б-ката.

Сметките на субектите в б-ките могат да се закриват по:искане на титуляра, решение на б-ката, служебен път от б-ката при изтичане на срока.

Най-масовата форма прилагаща се при стокови и нестокови сделки м/у контрагентите е директен трансэер /вирмент/. Основното й предимство е че платеца може да упражнява контрол ч/з акта за плащане. Инициативата е на платеца по негово нарждане б-ката дебитира неговата с-ка и кредитира с-ката на получателя. Платеца представя ПН в 3екз.Ако се обслужват от една и съща б-ка и 4екз. ако се обсл.от 2ТБ. Последователност 1.доставчика доставя стоката; 2.Платеца пускаПН; 3.Банката на платеца го уведомява за извършеното плащане; 4.Б-ката на платеца изпраща към ТБ на доставчика сумата; 5.ТБ на доставчика получава сумата и кредитира с-ката; 6.ТБ уведомява своя клиент, чес-ката му е заверена.

Акредитивното плащане протича през два етапа: 1.Договаряне на условията и откриване на акредитив на разположение на доставчика. 2.Дост.доказва пред б-ката, че е изпълнил всички условия даващи му право да получи съответните суми по открития му акредитив. Поради това акред. е изгодна форма за плащане от гл.т. на доставчика, защото му гарантира получаването на плащането. В зависимост от движението на парите акред. може да бъде: открит/с предварително превеждане на парите/ и непокрит /с последващо превеждане/. Той се закрива при:изчерпване на сумите или приключване на сделката, при изтичане на срока. Когато при закриване на акред. по него има неизползван остатък, той се превежда по с-ка на наредителя. Това се извършва служебно ако неизчерпаната сума е в резултат на изтичане срока на акред. според наредбата за плащанията акред.могат да бъдат: отменяеми - платецът има право да измени условията на акред. без съгласието на доставчика; неотменяеми - наредителят няма това право. Документът използван при тази форма на плащане е пълномощно за откриване на акредитев. Последователност: 1.Платецът представя в своата ТБ акредит.нареждане в 5екз. 2.ТБ на платеца събира сумата на своя клиент и я превежда в ТБ на доставчика, като се посочват условията на плащане; 3.ТБ на доставчика уведомява своя клиент за открития акредитив; 4.Дост.изпраща стоката; 5.Дост.представя в ТБ док-те удостоверяващи, че е изпълнил задълженията си към платеца; 6.ТБ на платеца проверява д-тите кредитира с-ката на дост. и дебитира акред.с-ка на платеца. Ако сумата е усвоена акредитива се приключва, ако останат ср-ва по нея те се връщат на платец. Тази форма на плащане е изгодна за доставчика, но неизгодна за платеза т.като платеца блокира свои ср-ва и се лишава от тъх за опр.време и няма възможност да провери качеството на доставката.

При постоянни взаимоотношения и взаимно доверие м/у фирмите се използва инкасовата форма на плащане. При нея сравнително добре се зачитат интересите и на двете страни. Дост-кът е сигурен, че след като изпрати стоката ще получи и парите от реализацията. Платецът от своя страна заплаща стоката след като получи и провери дали са спазени предвидените в договора условия.

Плащането ч/з незабавно инкасо може да се осъществи само когато платецът предварително е дал съгласието си плащането да стане незабавно от неговата с-ка по искане на доставчика. Последователност: 1.Пл-цът представя съгласие за незабавно инкасо в обслужващата го от ТБ и на доставчика; 2.Д-чика изпраща стокъта; 3.Д-чика придставя в обсл.го ТБ искане за незабавно инкасо; 4.Б-ката на д-чика изпраща на б-ката на платеца искане за незабавно инкасо; 5.Б-ката на платеца извършва плащане по с-ката на клиента си и издава авизо в полза на д-чика; 6.Б-ката на платеца го уведомява, че е извършено плащане от неговата с-ка; 7. Б-ката уведомява доставчика за постъпленията по неговата с-ка. Плащането с незабавно инкасо става по инициатива на д-чика, който съставя ПИ за незабавно инкасо, което предявява заедно с предварително полученото от платеца съгласие за незабавно инкасо.Сравнително ограничено в б-ковата ни практика се прилагат плащанията с чекове. Инициативата при тях е у платеца. Чекът представлява писмено нареждане на платеца до обслужващата го ТБ да предостави на посочения бенифициент определена сума. Използват се предимно при вътрешни плащания - за доставени стоки, извършени работи или услуги и др. последователност: 1.Платеца представя в обслужващата го б-ка молба за разплащане с чекове; 2.ТБ предоставя на платецаиздадена чекова книжка; 3.Д-кът изпраща стоката; 4.Платецът плаща с чек; 5.Д-чикът предоставя чека за инкасиране в Тб на платеца и получава парите. Съществ.3осн.вида чекове: 1.Обикновен - р-рът на плащанията не е ограничен. Използват се при вътрешнобанкови и м/убанкови плащания; 2.Лимитирани - издава се от платеца в 1екз. и се предава на доставчика. Последния трябва внимателно да провери дали чекът е редовен:ако м/у N на талона и предходния липсват Nра, бенефициентът не трябва да го приема; 3.Акцептирани - използват се при еднократни и случайни плащания. Издават се от платците и се представят за акцептиране в обслужващата ги ТБ.

С развитието на ЕИТ се създават предпоставки за внедряването на съвременни автоматизирани системи в банковото дело. Вниманието се насочва към електронно разплащане ч/з магнитни карти, банкомати, домашни б-ки и др.Могат да се използват различни мрежи за връзка като: Банкнет, Спринтнет, Бисера, Борика, Лобис Интернет.

електронното банкиране има 2 форми на реализация: разплащане с банкови карти и домашно банкиране. От познатите в св.банкова практика дебитни и кредитни карти у нас засега е дадено предимство на дебитната карта. Използва се многократно за идентефикация на картодържателя и за извършване ч/з терминални устройства на следните операции: теглене на пари в брой, плащане, преводм/у с-ки, др.платежни и счетоводни оп-ции.

М/унар.плащания - уреждането по опр.начин и форма на дад.м/ународно парично задължение или вземане м/у субекти от различни страни. Според м/ународните обичаи и практика плащанията във връзка с възникналите взаимоотнош. се разграничават на налични плащания и кредит. Те се базират на общите правила за плащанията във всяка страна и имат някой специфични х-ки, произтичащи от особеностите на м/унар-та търговия и м/унар-те взаимоотношения: 1.Пространствена отдалеченост м/у контрагентите; 2.използване на различни нац.валути; 3.Възможно възникване на вал.риск; 4.съществуването на м/унар-на договореност или традиции, правила и обичаи; 5.проява на някой особености в м-ма на осъществяването на вал.плащания, отразяващи се в прилагането на отделните форми и начини на плащане.

Първичните док-ти служещи като основание за осъществяване на м/унар-то плащане по дадена сделка се групират в няколко направления: I.товарни док-ти; 1.морски коносамент;2.Капитанско разписка; 3.деливъри ордър;4.докова разписка; 5.товарителница. IIТърговски фактури: 1.обикн. търг.ф-ра; 2.консулска; 3.митническа. III. Застрахователни док-ти; 1.застр-на полица; 2.Абонаментна застр.полица; 3.застр-н сертефикат; 4.Рейсова застр.полица. IV.Док-ти за количество, качество и произход на стоката; 1.опаковъчен лист; 2.спецификация; 3.талиманска бележка; 4.сертификат за кач-во; 5.ветеринарен сер-кат; 6.фитосанитарен сар-кат; 7.сер-кат за произход.

Тези док-ти съпровождат стоката и служат като осн-ние за осъщ-не на реалното плащане м/у контрагентите. Преобладаващо е използването на платежните и кредитните ср-ва за м/унар-ни плащания като: полица, чек и банкови ср-ва за м/унар-ни плащания. Полицата при м/унар-ните плащания като кредитен док-нт непосредствено свързан с търговския кр-т се използва и в двете си разноведности: 1.Запис на зап-д - 1лице се задължава да изплати опр.сума на друго; 2. Минителница - когато 1лице се задължава да изплати опр.валутна сума на друго лице непряко, а ч/з трето лице. В м/унар-та пр-ка се издават различни видове менителници без зад тях да има реално сключена ик-ска сделка, менителниците се нар.бронзови, ик-ски или приятелски. Те са фиктивни и се преследват и наказват от закона.

Менителницата се издава от субект на ик-кото и кредитното отношение, който едновременно е получил търговски к-т от друга и сам кредитира трета фирма. Поръчителството по менителниците се нарича авал. Ч/з него даден субект се задължава да отговаря солидарно при изплащане на поетото задължение от лицето в полза на което дава своето поръчителство. прехвърлянето на правото на вземане по менителницата се нарича джиро или джиросване. Субектите участващи в прехвърлянето са: джирант - субектът отказващ се от своето вземане в полза на друг; джиратор - субектът в/у който се прехвърлят правата. Джирото се поставя на гърба на менителницата и може да бъде в няколко варианта: поименно, бланково, ограничително, джиро за инкасиране и заложно джиро. Когато притежателят се нуждае от парични ср-ва, той не изчаква падежа, а може да я продаде на пар.пазар т.е.на банка или кредитен институт. Получаването или предварителното изплащане на сумата по док-та се нарича сконтиране. При тази операция б-ките изплащат цялата номинална ст-ст, а сконтирането - до падежа и включващо във величината си комисионната и др.разходи.

Във външната търговия акредитивната форма се полага, когато позициите на износителя са по-силни на м/ународния пазар от тези на вносителя. Основните участници са: наредител, акредитивна банка и бенефициент. Най-общата схема за протичане на акредитивното плащане е: 1.Сключване на стоковия договор; 2.Откриване на акредитива; 3.ТБ на вносителя изготвя акредитивно писмо; 4.ТБ на износителя след като получи акредитивно писмо авизира износителя, че в негова полза е открит акредитив и при какви условия; 5.Износителят може да приеме или откаже условията по акредитива. Извършва доставката и предава на своята ТБ стоково-разплащателните док-ти; 6.ТБ на износителя проверява дали тези дак-ти отговарят на условията и ги изпраща на вносителя. Заедно с това тя прехвърля сумата от открития акредитив по с/ката на износителя; 7.ТБ на вносителя получава док-тите и осъществява плащането от с/ката на вносителя.

Според правата и задълженията на субектите участващи в акредитивното плащане акредитивите се разделят на: покрити и непокрити; отменяеми и неотменяеми; потвърдени и непоквърдени; прехвърляеми и непрехвърляеми. Според механизма на използване сумите по отрития акредитив, могат да бъдат: делими и неделими; еднократни и възобновяеми; помощни; насрещни и рамбурсни. В търговията с посредници могат да се открият 2 отделни един от друг акредитива7 основен и вторичен.

В международната практика се прилагат т. нар. документарно валутно инкасо. При него субектите са 4: наредител, ТБ на наредителя, инкасираща ТБ и платец. То обикновенно е свързано с 2 начина на плащането: предаване на стоково-разпределителните док-ти с/у плащане в брой; и предаване на тези документи с/у акцептиране на менителница. Протича в следната последователност. 1. Инициативата за плащането е у износителя, който нарежда на своята банка да инкасира даденото вземане; 2. Банката на износителя препраща стоково-разпоредителнитедок-ти на ТБ на вносителя; 3. Банката на вносителя предава документите на вносителя според условията; 4. Сполучените средства се прави превод към с/ката на износителя, или износителя си получава средствата на падежа на акцептираната от копувача трата.

В международната практика могат да се използвати други форми и начини за уреждане на плащанията, като: 1. Плащания чрез открита с/ка - износителят изпраща заедно със стоката и стоковите докум-ти на вносителя, по този начин има възможност да разполага със стоката стоково-разпоредителните док-ти преди да е извършил плащането. Използва се при имащи си пълно доверие контрагенти; 2. Банкови и пощенски преводи-първите имат широко приложение, а вторите може да се използват за плащане на доставки на малки партиди, при заплащане на комисионни, връщане на суми по рекламации и др. подобни.; 3. Клирингови плащания-прилича на бартерните сделки, но се базира на м/управите4лствени спогодби и има различни клаузи отличаващи го от обикновенния бартер. Валутата в която се водят клиринговите с/ки се нарича клирингова валута и може да бъде валутата на третата станица;

Същиствен елемент в осъществяването на м/ународните плащания са банковите гаранции. Банковата гаранция е договор, с който банката-гарант се задължава спрямо получателя на гаранцията да заплати в опридилин срок дадена сума, ако длъжникът не изплати своето задължение или причинява щети от лошо изпълнение на задължението в рамките на условията, които са посочени в гаранцията. В договора за банкова гаранция участват следните субекти: банката издаваща гаранция и субектът в полза на който се издава тази гаранция.

Главните особености на банковите гаранции са: неотменяемост, прехвърляемост, покритие. Банковите гаранции могат да се диференцират въз основа на разл.пр-ци: I.Когато са по повод външнотърговски сделки: гаранции по вноса и по износа. II.Според х-ра на задължението: платежни - б-ката поема задължението да изплати сумата вместо купувача при дадени в документа условия; неплатежни - б-ката се задълж.да изплати само определени обезщетения или глоби при неизпълнение на предвидените условия. III.Преки б-кови гар-ции - г-циите се издават от б-ката на субекта, който е страна в сделката и трябва да представи обезпечение. IV.Непреки г-ции - издават се от трета б-ка по нареждане на б-ката от страна на длъжника. 3-тата б-ка поема ф-циите на банка-гарант.