Забравена парола?
Начало на реферати

Безнадежният свят на отхвърлените и онеправданите в цикъла Зимни вечери


Безнадежният свят на отхвърлените онеправданите в цикъла Зимини вечери


В цикъла Зимни вечери Христо Смирненски описва един свят на болка, тъга, страдание и отчаяние. Свят на онеправданите и отхвърлените от него бедни жители.
Те са лишени от правото да живеят пълноценно. Сякаш живеят в един чужд свят, където не са желани, където бедността и страданието са навсякъде около тях. За тях няма надежди, няма бъдеще.
Още със зъглавието Зимни вечери, Смирненски въвежда усещането за студ и мрак. В творбата ще присъстват тъгата, страданието, самотата и безнадежността. Тези мрачни настроения са въведени още в първото двустишие градът е като черна гробница, където е пусто и мрачно. И тая вечер градът е такъв. Той винаги е бил така зловещ и пуст, отхвърлящ обитаващите го невинни същества. Сградите са сякаш демони, които гледат зловещо със своите жълти стъклени очи. Оскрежената топола стърчи в сивата мъгла като призрак. Двата стиха посребрени с тънък пух и снегът поръсен с бисерни искрици създават усещането за нещо чисто, светло, нежно и невинно, ала в следващия стих това усещане рухва. Снегът вече хрупка с вопъл зъл и глух. Точно тези три прилагателни зъл, глух и странни правят така, че всичко да изглежда още по зловещо, по мрачно и по пусто. Мъгласата етолкова гъста, че дори лунната светлина не може да проникне през нея и градът отново остава мрачен. Младата луна, която е романтичният символ на любовта изглежда гаснеща от скръб. Тази градска картина е наситена с много тъга, болка и страдание. Сякаш този град е наистина като гробница.

Дори неговите жители, тези невинни същества са заобиколени от хаоса, който цари. Във вторият фрагмент от творбата лирическия аз заявява своето присъствие- вървя край смалчаните хижи .... Той вече не е в центъра на града, а в неговите крайни градски квартали, които също са обгърнати от вечната бедност и грижа. Лирическият аз ни представя една семейна картина, в която всичко патриархално е разрушено. Бащата пак е пиян и грубо гърмаят в тишината пияни хрипливи слива. Думичката пак ясно подчертава, че това е поредният път в който бащата е пиян. Опитът му да избяга от реалността, от всички проблеми, които правят живота му непотребен е безуспешен. Завесата е мръсна и продрана. Тези две прилагателни ни дават ясна представа за това в каква нищета живее това семейство. Но на фина на целия хаос то дори не може да се нарече такова, защото всичко в него е разрушено. Децата, които са най-невинните и безпомощни същества, пищят, а тяхната майка стои пред прага на собствения си дом и проридава едва. Толкова е голямо

Безнадежният свят на отхвърлените и онеправданите в цикъла Зимни вечери facebook image
Публикувано от: Недялка Петрова

Чат – румът – близките далечни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.