БЕЗГРЪБНАЧНИ ЖИВОТНИ

Към безгръбначните се отнасят повечето от представителите на животинския свят, които живеят на земното кълбо. Групирани са в 16 типа, от които по-важни и с повече видове са тип Първаци (около 30 000 вида), тип Мешести (около 9000 вида), тип Плоски червеи (около 14 000 вида), тип Кръгли червеи (около 15 000 вида, но според изчисления при пълното им проучване може да се очакват до 500 000 вида), тип Прешленести червеи (около 7000 вида), тип Мекотели (около 130 000 вида), тип Членестоноги (над 800 000 вида), тип Бодлокожи (около 6000 вида) и др. Цифрите за видовете са ориентировъчни различните типове не са еднакво добре изследвани.

Безгръбначните животни се срещат по цялото земно кълбо в разнообразни местооби-тания - различни водни басейни, в почвата, на сушата, в растения и други животни. Едни плуват, други скачат, трети летят, четвърти пълзят и т.н.

Най-примитивните безгръбначни са първаците, които са едноклетъчни; останалите видове са многоклетъчни. При едни от тях липсват ясно обособени органи и дори тъкани, но при повечето са развити храносмилателна, отделителна, кръвоносна, нервна и други системи. Повечето са билатерално (двустранно) симетрични, което е във връзка с движението. Характерно за безгръбначните животни е липсата на вътрешен скелет, по което се отличават от гръбначните. Насекомите напр. имат добре развит външен скелет, съставен от хитиново вещество. Голямото разнообразие във формата и устройството на тялото е основа за сложната и все още в редица отношения спорна класификация на безгръбначните животни.

Чрез своите ,,живи патенти" много видове безгръбначни помогнаха за развитието на науката и техниката. Изследванията върху хитина на бръмбарите доведоха до получаването на лакове, които не се мокрят и днес се използват в производството на самолети. Устройства по примера на ухото" на медузите помагат за предсказване на бури в моретата и океаните, а такива, наподобяващи ухото" на скакалци за регистриране на вибрации на почвата. Разгадаването на. тайните на полета на пчелите служи за основа при създаването на уреди за навигация в корабоплаването. Изучаването на безгръбначните животни може да даде още много на конструкторите и инженерите (Бионика).

Голямо е значението на безгръбначните в кръговрата на веществата в природата. Благодарение на дейността на тези животни екосистемите на Земята в значителна степен може да се разглеждат като естествени безотпадъчни производства. В тях всяко вещество е необходимо на определен вид организъм, използва се от него и се превръща в друго вещество, което също така е необходимо на друг организъм.

Растенията усвояват слънчевата енергия. Безгръбначните животни са основните потребители на растенията - едни се хранят с корени (напр. ларви на бръмбари и други насекоми и др.), втори с клони и стъбла (корояди и др.), трети с листа (листояди, гъсеници на пеперуди, някои кърлежи и др.). От своя страна безгръбначните стават жертва на мравки, оси, птици, земноводни, бозайници и ципокрили насекоми (трихограма, афелинус и мн. др.). Остатъците от животните и от жизнената им дейност също имат потребители напр. дъждовни червеи, ларви на мухи, многоножки и Др., а след тях гъби и бактерии разлагат тези остатъци до минерални соли. Дребни и малко забележими животни, растения, гъби и бактерии играят важна роля в образуването на почвата и за плодородието и.

Подобни хранителни вериги съществуват и във водните басейни. Фитопланктонът е храна за зоопланктона (съставен от дребни ракоподобни), който от своя страна се консумира от риби, китове, птици. Екскрементите на тези гръбначни служат като тор за водните басейни, с който пък се храни фитопланктонът.