Безгранична ли трябва да е родителската любов?

Всеки родител обича детето си. Обикновено неговата любов се изразява в това то да бъде добре отгледано и закриляно, както и да не е лишено от нищо. Но дали това означава, че любовта му е безгранична?

Безгранично е едно много широко понятие. За мен безгранична любов означава пълно отдаване към човека, към когото е насочена. Родителската любов определено е безгранична. Всеки се опитва да помогне на детето си, всеки иска то да бъде добре възпитано, да е добре както материално, така и емоционално, да намери добри приятели, да няма тежки моменти, а ако има то поне да получи подкрепа в тях.

Но дали тази безгранична любов не влияе лошо на децата? Дали няма да свикнат да получават всичко, което поискат и то на готово?

Децата трябва да получават безгранична любов в ранната си възраст, за да може да бъде възпитано у тях чувството да обичат, защото то е много ценно за всеки човек. Но понякога когато са вече по- зрели се пренаситват точно от това задоволяване на всяка прищявка, от постоянните съвети и напътствия, които получават. За едно малко дете родителската любов е изключително важна. Тогава то не се чувства сигурно и зряло и търси винаги подкрепата и помощта на родителя. По-късно когато се появяват приятелите и забавленията то започва да осъзнава, че има други по-интересни занимания , с които може да прекарва времето си и така постепенно се отчуждава от семейството. Но разбира се не завинаги, защото при най-малкия проблем, при най-малката безпомощност то несъзнателно прибягва към помощта на родителя, тъй като знае, че той винаги е насреща и е готов да му подаде ръка във всеки труден момент. Е, може би не при всички родители е така, но специално при моите, смело мога да заявя, че нещата стоят точно по този начин. И тъй като при всички семейства родителската любов се изразява по различен начин, аз мога само да дам няколко примера и да разкажа за начина, по който моите родители изразяват любовта си към мен и сестра ми.

Така, че любовта трябва да е безгранична, но все пак да има някакви невидими граници. Безграничната родителска любов води и до други негативни последици. Стремейки се на всяка цена да предпазят детето си от грешки, родителите често прекаляват с опекунството си. Те бдят над рожбите си, ограничават решенията им, не им позволяват да действат самостоятелно. Подобно на квачка, бдяща над пиленцата си, те стоят непрекъснато зад гърба на детето си, предупреждават го за опасностите, поемат инициативата в свои ръце. Така детето губи своята решителност, става слабохарактерен и безволев човек. То не умее да посреща трудностите, чувства неувереност, постепенно развива чувство на малоценност.

И тези граници да възпрепятстват прекалената закрила, както и прекалено идеалната атмосфера, която се създава около децата.

Те трябва да се сблъскат както с любовта, така и с препятствията, които предлага живота. Това не значи, че не трябва да са обичани, когато са в трудна ситуация, а просто, че любовта около тях не трябва да е задушаваща до степен, до която не могат да вземат сами решение.

Да, родителите ни имат голям житейски опит и са се сблъсквали с много проблеми, но не винаги тяхното мнение трябва да влияе върху нас, защото по този начин се научаваме да прибягваме постоянно към родителите си. А човек трябва да може да мисли сам и да постъпва адекватно във всяка една ситуация!

Настойниците обичат безусловно и безгранично. Освен любов те трябва да възпитат добре детето си, да му помогнат да изгради морални ценности ,които то