Безбожен лицемер под маската се крие

(Образът на Тартюф в едноименната трагедия на Молиер)

В комедията Тартюф на Жан-Батист Молиер главният герой е представен като лукав измамник, който итро се прикрива зад християнската религия. И до ден днешен Тартюфе нарицателно име, синоним на лицемер.

Представен като безбожен лицемер, той е алчен, коварен, двуличен, лаком. Крие се под маската на набожник и чрез всички възможни средства се опитва да осъществи коварните си намерения.

В петте действия на пиесата Тартюф е предствен все един и същ. Дори и в най-драматичния момент, когато проявява претенции за собственост в дома на Оргон, той не се променя. Остава верен на своята лицемерна същност: Не ще ме разгневят обидните слова - за вечното небе понасям и това. Движението и промяната, независимо от конфликтните сблъсъци, са неприсъщи за този герой.

В първите две действия на комедията Тартюф участва косвено, чрез казаното от другите за него. Думите им изграждат една устойчива предварителна арактеристика на главния герой, преди окончателната му поява на сцената. В първа сцена на първо действие госпожа Пернел, майка на Оргон,грубо и невъздържано напада всички и ги опреква, че не уважават святата дуовност на набожника. Образът й внася мотива за сляпото доверие. Тя вярва във външно показаната благочестивост. Маската на лицемерната набожност за нея е убедително доказателство за истинските намерения на скъпия гост в дома на сина й. Постъпката й има обратен ефект и вместо да защити Тартюф предизвиква още по-голямо недоволство от присъствието му. Независимо, че образът на набожника е своеобразен конфликтен център на драматургичното действие, той не би могъл да изяви типичната си същност без контакта и взаимодействието с другите персонажи в комедията. Ясно се очертават две мнения относно ссъщността на Тартюф - това на госпожа Пернел и това на младите герои в произведението. Именно това подготвя читателя за сблъсъка на характерите в сюжетното действие.

До втора сцена на трето действие Тартюф остава задкулисен герой, но до този момент неговият незрим образ вече е привлякъл вниманието. Самата му поява в трето действие вече изисква поведение на измамник и лицемер. Първата му изява е комична, когато с пренамерени високомерие,още с влизането си демонстрира благочестие. Пред Дорина демонстрира свян Неща от този род са страшни, извинете, те палят ни духа и раждат греховете . Отдава се на страстите си и сам подсказва как може да бъде разобличен. Лишен от съвест и добродетели, веднага разкрива увлечението си към Елмира. Умело я води към грехопадението с обяснения, че това не е грях, че той ще го поеме върху себе си,