Беседа против богомилите Презвитер Козма

Беседа против богомилите e полемично произведение на старобългарскат

литература и пренадлежи към ораторската проза,

чийто автор е Презвитер Козма, църковен писател, приближен на цар Петър I..Старобългарският писател и духовник, живял през Х в. За него знаем от единственото му достигнало до нас произведение Беседа против богомилите - основен извор за новата ерес. Проявявя се като защитник на православието ,офицяления държавен и обществен ред , но и остро критикува обществените недъзи и самата църква, като виновни за появата на богомилството.Критиката му цели нраствено осъваршенстване на обществото, въдворяване на ред в държавата, на мир и хармония.Смята се че творбата е създадена в края на 10 в. в Преслав или някои от близките манастири.

Oше в началото той поставяя темата на творбата в нейния исторически контекст.

След това разглеждаме същинската част която се състой от 2 подчасти.В първата се изобличават еретическите възгледи на богомилите ,а във втората подчаст авторът критикува пороците на християните и то най-вече на духовните служители и на богатите освен царя защото се смята ,че той е богоизбран .Тонът тук е наставнически.

Най-напред в първата подчаст той дава представа за външния вид на богомилите ,като съобразно своята литературна цел рисува отрицателния им образ.Презвитер Козма преминава към изложение на учението на еретиците.Разкрива възгледите на богомилите за сътворението на света за дявола ,като негов господар на земята , за кръста ,иконите ,причастието ,каноничните книги.Показва отношението им към църковните служители ,болярите ,към богаството и към царя .Подчертава слабостите от морален характер и се спира над крайностите в учението . Авторът отделя внимание на особености ,които били присъщи на съвършените богомили отрицание към брака , към децата , към месната кана. Във втората подчаст на същинската част (поучителна част) той си поставя задача да даде съвети на свойте братя за да ги поправи. По този начин той цели да предотврати онези причини които дават храна на еретическите учения. Първата подчаст трябва да се определи , като апологето полемическа , а втората като изоблечително поучителна.Умението на Презвитер Козма като полемист се проявява в подбора на цитатите и в особеното предпочетание към сентенцията . Той си служи с антитезата . В творбата често се срещат обръщенията заради ,което напълно заслужено може да се нарече беседа.

Тази творба продължава да е така актуална заради това ,че тя е написана с плам ,с ораторско умение но достъпно и се чете лесно. В него се обсъждат недъзи ,които не се изживяват през цялото средновековие ,но най голямата причина е майсторството и нюхът на Презвитер Козма към словото !

От Симеон (by NoComment) IX б ПГТ П.К.Яворов