и материален успех и събужда у него остър интерес към руската национална музикална школа.

Последните години от живота на композитора са мрачни и самотни . Той постепенно губи всички свои близки.

Състоянието на буржоазната култура на Западна Европа поражда в Берлиоз чувство на дълбоко разочарование и безверие . Но в творчеството на руските композитори той вижда музикалнана надежда на Европа.

Берлоз умира на 8 март 1869г. след продължително боледуване , дължащо се на нервно изтощение.

На първо място в творчеството на Берлиоз стоят неговите програмни симфонии.Без да стига до философските мащаби на Беговен , Шекспир и Гьоте , неговият симфонизъм е близък до тях по вдъхновеност на мисълта и по широта на идеите.

Берлиоз се смята за създател на програмния симфонизъм. Въпреки че и преди него прогромността в инструменталната музика е доста разпространено явление.Новото внесено от него се определя от две черти , неприсъщи на предишните симфоници.На първо място е отъждествяването на музикалния замисъл с някаква съвременна идея , която вече е успяла да получи типичен израз в образи на най новата литература.И на второ място , моментът на театрализация , което съответства на националните художествени традиции.

Първата симфония Фантастичната ( 1830 1831 ) е един манифест на френският романтизъм , какъвто са романът Изповед на едно дете на века на Мюсе и драмата Ернани на Юго.Берлиоз исторически определя нов етап в развоя на програмната симфония , като намира индивидуално и ново , съвременно решение на индивидуалния принцип.В симфоничната музика Берлиоз внася неизвестна преди съвременна романтична психологическа тема , на която той дава сюжетно развитие , театрална яркост в съответствие с