Берлиоз е един от най смелите и най напредничави художници на 20 век. Неговото ярко оригинално творчество , откриващо в музиката нови , перспективни пътища , е породено от народните духовни сили , освободени от Френската революция на 1789г.Сред романтиците Берлиоз се отличава с подчертана индивидуалност и изострена чувствителност.И той изразява своите преживянвания в областта на интимната лирика. Смелата му фантазия създава оригинални образи.Но същевременно неговото изкуство има дълбока връзка с монументалната масова революционна музика във Франция.Тя определя друга страна от неговото творчество, която не се открива в много композитори романтици.Берлиоз внася в романтичната музика гражданско революционна тема и създава монументално масово изкуство.Стремежите към общодостъпна демократична музика Берлиоз изразил и по пътя на широкото развитие на програмността.Той е основоположник на романтичния програмен симфонизъм, чието начало се определя през 30- те години с неговата първа програмна Фантастичнасимфония. За Берлиоз се е създала неправилната представа , че е композитор, слабо свързан с националната култура. Донякъде това се дължи на обстоятелството , че главна област на творческата му дейност е симфоничната музика, която в предреволюционна Франция не успява да придобие значение , равно на значението на операта. Изиграва роля и обстоятелството . че в своя стремеж към големи философски обобщения Берлиоз се провъзгласява за наследник на Бетовен , Шекспир , Байрон, Гьоте.През целия си живот той се е противопоставял на академичните и официални кръгове френски музиканти. А в същност творчеството му е по пълно и по- съвършено от творчеството на който и да било от съвременните му композитори , отразява типичните черти на изкуството на неговия народ.

Животът на Берлиоз бил изпълнен с голямо напрежение и борба за утвърждаване на новаторския път , който той проправял във френската музика.До 1818г. той не познавал пианото, свирел само на флейта и китара и първите му композиционни опити