Начало на реферати

Бенито Мусолини


насилие и изобщо не би трябвало да членува в такава организация. (Впрочем за доста от сегашните членки на ООН може да се каже същото.) Самата мисъл, че ОН е длъжно да гарантира нейните граници, които всъщност дори не са маркирани или са подвижни, е пример за абсурден псевдолиберализъм. Този абсурд още при първата криза, разбира се, минира идеята за Общество на Народите и подрива тотално доверието в нея. В отговор на гръмогласните призиви на своята напълно редовна членка, Обществото на народите - тук Комар не е прав обявява Италия за агресор и на 19 октомври 1935 г. и налага санкции. Едва ли е имало поне един случай, когато санкциите да са възпрели някоя агресия. Единственото, което постигат е, че нанасят щети, озлобяват и разгневяват. В абисинския случай са и напълно безсмислени, защото едва ли някой сериозно очаква Англия, например, дотолкова да се ангажира с проблемите на комичната държава Абисиния, че да затвори Суецкия канал. Санкциите обаче напълно успешно постигат две други неща: показват на целия свят, че ОН е напълно беззъба и куха институция и карат Мусолини да охладнее към Запада. А когато на 27 септември 1937 г. той посещава Берлин, намира възхищението, което Хитлер му засвидетелства, за неотразимо. Фюрерът го нарича водещият държавник в света, с който никой не може да се сравни даже отдалеч. За Мусолини, този безкрайно суетен оперетен Цезар, това идва в повече. На 22 май 1939 г. той подписва Стоманеният пакт първият от цяла поредица бандитски пактове с човека, когото преди пет години е смятал за враг на цивилизацията. Още преди това е преобърнал предишните си възражения срещу расовата политика и през 1938 г. създава италиански вариант на Нюрнбергските закони. Сега вече Мусолини иска война повече от всичко и нетърпеливо (той по принцип е нетърпелив човек) подражава на Хитлер, фабрикувайки претенции към ред френски градове. Напразно се притеснява той ще получи своята война. В последните десетина години от живота си Мусолини се превръща във все по-трагична и все по-гротескна фигура. Трудно е да се повярва, че от 1922 до средата на 30-те години е изглеждал на целия свят значим играч на европейската шахматна дъска. Той се мъчи да следва някаква своя реалполитик, но, както споменава и Комар, Италия просто не е в състояние да надскочи същността си на второстепенна Велика сила. Всичко, което постига Мусолини, е ролята на чакал, който се задоволява с дребните хапки, следвайки по-едрите зверове. За да завърши живота си, обесен с главата надолу под дюдюканията на тълпата. Същата, която някога му се е възхищавала
Бенито Мусолини facebook image
Публикувано от: Михаил Славов

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.