Джек Лондон

Белязаният

Вече нямам високо мнение за Стивън Макей, въпреки че по-рано се кълняха в него.

Беше време, когато го обичах повече от родния си брат. Ако някога срещна отново

Стивън Макей, не отговарям за себе си. Не мога да повярвам, че човекът, с когото

деляхме храна и завивки и с когото преминахме по Чилкутската пъртина, може да

постъпи като него. Винаги съм считал Стив за почтен човек и искрен приятел, без

капка отмъстителност или злоба. Никога вече няма да вярвам в хората. Аз бдях над

леглото на този човек, когато се разболя от тиф;

гладувахме заедно при изворите на река Стюърт, а при Малката лакерда той спаси

живота ми. И сега, след като сме били толкова години заедно, мога да кажа за

Стивън Макей само едно: той е най-долният човек, когото някога съм срещал.

Ние тръгнахме за Клондайк през есента на 1897 година, в разгара на златната

треска, но тръгнахме твърде късно, за да прехвърлим Чилкутския проход, преди да

се застуди времето. Бяхме изминали почти половината от пътя, натоварени с цялото

наше снаряжение, когато започнаха да прехвръкват първите снежинки. Тогава се

наложи да купим кучета, за да продължим пътя си с шейна. Ето как се сдобихме с

Белязания. Цените на кучетата бяха високи и ние платихме за него сто и десет

долара. Видът му заслужаваше тази цена. Казвам "видът", защото той беше

най-красивото куче, което някога съм виждал. Тежеше шестдесет фунта и

притежаваше всички качества на отлично впрегатно куче. Не можахме да открием

породата му. Не бе нито хъск, нито мейлмют, нито хъдсън бея. Приличаше на всички

тези породи, а същевременно на нито една от тях; на всичко това отгоре имаше

нещо у себе си и от кучетата на белите, защото от едната му страна, сред

жълтокафявия и мръснобял цвят, имаше едно катраненочерно петно, голямо колкото

отвор на кофа за вода. Затова го нарекохме Белязания.

На вид той беше чудесен. Когато беше добре хранен, мускулите му изпъкваха по

цялото тяло. Из цяла Аляска не съм виждал по-силно и по-умно на вид куче от

него. Като го погледнеш, струва ти се, че има сили да тегли повече и от три

кучета с неговия ръст. Може и така да е било, но аз нито веднъж не го видях да

прави това. Неговата интилигентност не се проявяваше в това направление.

Изкуството да краде и отмъква различни неща владееше до съвършенство. Освен това

притежаваше буден нюх. Предчувствуваше кога предстои работа