БЕЛОДРОБНА ВЕНТИЛАЦИЯ

За да се набави необходимото за горивните процеси в организма количество кислород и за да се изхвърлят излишните количества въглероден двуокис, в единица време през белите дробове трябва да преминават определени количества въздух. Това именно количество въздух, което се вдишва и издишва за 1 мин, се нарича минутен обем на дишането или белодробна вентилация. Той се намира, като се умножи дълбочината на дишането (т. е. количеството въздух, което се вдишва и издишва при едно дихателно движение) по неговата честота. За възрастния човек при спокойствие той се равнява средно на 68 л въздух за 1 мин. Честотата и дълбочината на дишането са свързани помежду си в обратни съотношения: колкото по-учестено е дишането, толкова то е по-повърхностно, и, обратно разреденото дишане е по-дълбоко.

Белодробната вентилация не е постоянна величина, а е подложена на големи индивидуални колебания и зависи от редица фактори: пол, възраст, ръст, тегло, положение на тялото, височина над морското равнище, климат, естество и интензивност на работата и пр. Особено големи са промените в белодробната вентилация при физическа работа. Намерено е например, че при гимнастически упражнения тя се увеличава 27 пъти, при някои спортни упражнения 214 пъти, а при големи физически натоварвания, напр. бягане на къси разстояния, тя може да се увеличи почти 20 пъти и да достигне 110-150 л в минута.