Бел Ами

Ги дьо Мопасан

Целта на Мопасан е да съсредоточи в епицентъра на един човешки живот всички важни обществени, политически и социални събития, съпътстващи еволюцията му от младостта до края. Тази цел е постигната с майсторството на реалиста, който умее да оставя свободата на героите си да живеят и да определят живота си. Подтекстът е по-дълбок отделният човешки живот е всъщност живота на хората от цялата епоха. Така обобщавайки единичното, авторът детайлизира обществото като един омагьосан кръг, в който човекът е хората, а хората са галерия от индивидуалности.

През 1880г. Мопасан работи като хроникьор в два парижки вестника, пише поезия и новели и от три години мечтае да създаде роман. Един от неговите весели приятели Хари Алис, споделя, че замисълът за приказка е бил нахвърлян в наетата лятна къща край реката в Сартувил, в спомени за репортерския труд и разнообразни случки. Повечето от персонажите имат прототипове в журналистически среди. Сред писателските среди се твърди, че в образа на Бел Ами може да се открие подофицер, обичан от читателките на вестниците. Имал е репутация на използвач, на човек, който е умеел да използва жените да пишат вместо него.

Романът Бел Ами принадлежи към литературния род епос. Визуализира се едно общество, в чиято пирамидалната структура на върха са паричните и породилите се от тях отношения, а долу в основата са забравените ценности и морал. Разкрива се общество, в което обществените сили мотивират субективните намерения и поведение на героите. Централна е темата за съдбата на младия човек в обществото .

Сюжетът на творбата е изграден върху възхода на един провинциален младеж Жорж Дюроа, който от дребен репортер се издига до депутат и политик, възползвайки се от виталността на своята хубава външност и въздействието й върху жените. Това не е новост. Мотивът за прелъстителството има своите литературни шедьоври в образите на Дон Жуан и Казанова. Еротичността на парижките нрави занимава още просветителите и то ранните представители (Ален Люсаж, Пиер дьо Мариво, Дени Дидро), силно вълнува и Балзак.

Текстът е изграден като роман на последователни любовни приключения. Тази тенденция е характерна повече за традиционния роман, а не за модерния. Действието е бързо, обхваща само две години от живота на главния герой.

Основната сюжетна линия е колкото банална (един младеж срещу всички), толкова и различна, защото плебеят, издигнал се до върховете на обществото е актуална тема и за Стендал, Балзак и Флобер, но мопасановите хора са младите хора от края на ХХ век, които вече нямат никакви илюзии за честност, морални принципи и политически убеждения.

Жорж Дюроа за около две години изминава пътя от дребен канцеларски чиновник до сръчен репортер, който се възползва от приятелството си с редактора Шарл Форестие, заема мястото му в семейството му като съпруг на умната и интелигентна г-жа Форастие, която диктува статиите и дописките. Поддържа апетита си към жените чрез любовните връзки с темпераментната лудетина г-жа гьо Марел, която го покварява и става съучастница в неговия подчертано конформистки начин на живот. В ескалацията на завоеванията му най-важна роля имат жените. Те не са просто компенсации в дребните несполуки на професията, а предават завоевателната енергия на домогващия се парвеньо до социалните върхове в обществения и политически живот. Дюроа прелъстява съпругата на собственика на вестника г-н Валтер, възползва