БАСНЯТА

Баснята е кратка стихотворна или прозаична творба, която поучава.Често творби от този литературен род се пишат под форма на диалог. Така чрез живата реч още по-силно се открояват важни черти от характера на героите и се засилва напрежението в текста. Особеното в баснята е краткото изложение на случката и липсата на подробности. При характеристика на образите се изтъкватсамо най-съществените им белези. Обикновено героите в басните не търпят развитие и сна ясно противопоставени. Действието се развива бързо и се отличава с ярък завършек. Освен това то има сатерична насоченост критикува и осмива някои нравствени недостатъци или явления в света на човека. Чрез насмешката и хапливия език баснописците карат читателя да се замисли върху разказаната история, за да открие и осмисли посланията в нея.

По строеж баснята се състои от две части: разказ на случка, любопитна история, която има пряк и преносен смисъл и играе възпитателна роля ; мъдрост, заложена в текста като скрито послание или изведена под формата на поука в неговия край. Обикновено това е остроумна мисъл, която звучи като поговорка. Понякога поуката се поставя в началото на баснята или пък не се изказва открито, а се подразбира от съдържанието на разказа.

Героите на баснята са хора, животни, предмети и растения. Най-предпочитани от баснописците са образите на животни. Сред тях се нареждат образите на предмети и растения, а по-рядко на хора. Като одухотворяват животните или неодушевените предмети, преписвайки им човешки качества, способности и характери, авторите изричат важни истини.С шеговитото си съдържание и с остроумното си послание басните допадат най-вече на обикновените хора, но не и управляващите. И тъй като езикът на басните е иносказателен(казва се едно, а е подразбира друго), баснописците забавно подлагат на присмех както естествените човешки пороци, така и недъзите на обществото. Този начин на изказване - чрез двусмислица, несъмнено дава възможност по безопасно да се критикува и осмива поведението на властниците. Затова не е чудно, че във времена на подтисничество и безправие басните стават любими творби неоправданите хора. Поради своята краткост и изобличителна сила те се разпространяват изключително бързо в писмен или устен вид.

Баснята има свои предшестеници във фолклора и нейният произход най често се свързва с приказките за животни. Забавният, занимателен елемент в този вид приказки отстъпил място в басните на отчетливо заявеното нравоучение поука, наставление за добро и разумно поведение.

Древните гърци твърдят, че баща на баснята е Езоп.Повече от 300 творби са извесни като Езопови басни. Кратки, стегнати по форма, те крият безкрайно тематично богатство. Езикът им като език на всеки голям творец, е пределно ясен и точен. Посланията се разчитат лесно. Поуките им звучат актуално, защото в тях са изречени вечните истини. Те карат хората да бъдат по-взискателни и да се вглеждат по проницателно в себе си и в света на околните.Ние дори не предполагаме, че толкова известни мисли и житейски принципи като : Земята за едни е майка, за други мащеха, Външността мами, С ласка почти винаги ще постигнеш повече, отколкото с груба сила и безброй други, са поуки от Езоп, стигнали до нас.