Стефан Стамболов

Баща и син

Юнак върви из пътя

печален и сърдит,

назад се не обръща,

върви напред, напред.

Пред него град се вижда

и хубав, и висок,

но плаче кат го гледа

юнака чероок.

*

За него й свято место

града, дет се й родил,

за който толкоз често,

той в странство е жалел.

И на, стои пред него

тоз хубав, чуден град,

но пълно на юнака

сърцето му е с яд.

*

Защо? Какво ли нещо

го мъчи и суши,

набърчило му чело

сърцето му топи?

Защо е той умислен

тоз хубавец юнак,

и гледа с поглед жален

на своя бащин град?

*

Юнак се спря умислен

и с силен, страшен глас

той страшна дума казал

в таз чудна лятна нощ:

"Проклет баща-убиец,

ти тук, тиран, живейш,

народен кръвопиец!

Ти скоро ще умреш!"

II.

Чорбаджията Петко

не може да заспи

и нещо твърде тежко

гърдите му тесни.

Излезе на чардака

да се поразхлади,

дано му поолекне,

дано му се доспи.

*

Печален и умислен

той гледа на града,

луната го покрила

със бяла пелена,

тук-там свещи горели.

Градът отколе спял,

звезди без чет блещяли,

щуреца - щур! щур! - пял...

*