1. Предмет, система и характеристика на банковото право

Банковото право е съвкупност от правни норми, които уреждат определен тип правоотношения. Тези правоотношения са свързани с влогонабирането, кредитирането, плащанията, т.е. това е предметът (този вид правоотношения) на банковото право. Предмет на правно регулиране са обществените отношения, които възникват при осъществяването на банкова дейност. Това са финансово-парични отношения, които възникват от осъществяването на банкова дейност.

Тези правоотношения (тези действия) нямат еднороден характер, те имат комплексен характер, тъй като част от тези правоотношения са на власт и подчинение те са публичноправни например при набирането на влогове от банките. Следователно в една своя част банковото право може да се разглежда като спадащо към публичноправните клонове, а в друга своя част банковото право се регулира от частноправни норми и то спада към частноправните клонове (в по-голямата си част).

Извод: Една част от нормите, регулиращи банковото право са публичноправни, а друга част (по-голямата) са гражданскоправни.

Система на банковото право има няколко части:

1. Публичноправна част компетентността на БНБ във връзка с капитала на търг. банка, с лицензирането, с лицензирането на небанковите финансови организации финансови къщи и обменни бюра.

2. Частноправна част отделните видове банкови сделки банкова сметка, влог, банкова гаранция, банкова касетка.

3. Основни форми на безкасово плащане акредитив, инкасо, плащане с банкова карта.

4. Гарантирането на влоговете и сметките в търговските банки, за които БНБ е поискала обявяването им в несъстоятелност.

5. Въпросите на несъстоятелността на търговските банки.

2. Източници на банковото право

1. Основен източник Конституцията;

2. Закон за банките, приет през 1997г. и Закон за БНБ.

3. Други нормативни източници Валутен закон, в сила от 01.01.2000г., Закон за гарантиране на влоговете в банките, Закон за мерките срещу изпирането на пари.

4. Наредбите на БНБ към момента са 30 например Наредба 2 за лицензите и разрешенията, издавани от БНБ, Наредба 3 за плащанията от 1992г., Наредба 5 за условията за емитиране на ДЦК, Наредба 16 за плащанията с банкова карта, Наредба 16 на Министерство на финансите, която урежда дейността на обменните бюра.

5. Банковото право е клон на търговското право. А един от източниците на търговското право е правният обичай, който е източник на банковото право.

3. Компетентност на БНБ

За статута на БНБ съществува отделен закон от 1997г. БНБ е юридическо лице и има монопол да пуска емисии банкноти (да емитира банкноти).

Във връзка с отношенията си с държавата БНБ може да бъде определена от една страна като орган на държавно управление, но не е подчинен на МС (банката е независима от указанията на МС и други държавни органи при осъществяване на дейността си). БНБ само съгласува с МС общите насоки на паричната и кредитната политики.

Основна задача на БНБ е да поддържа стабилността на националната парична единица. Средства за осъществяване на тази задача са:

1. Да провежда парична и кредитна политика;

2. Да съдейства за създаването на ефективни платежни механизми;

3. Изключително право да емитира банкноти и монети;

4. Да регулира и контролира дейности на търговските банки и на небанковите финансови институции (финансови къщи и обменни бюра).

Взаимоотношенията м/у БНБ и търговските банки се уреждат в чл. 41-43 ЗБНБ и най-общо те са:

1. Компетентност на БНБ да определя задължителния минимални резерви, които банките са длъжни да държат при нея;

2. Определяне на основния лихвен процент от БНБ. Централната банка определя каква е цената на кредита и по този начин въздейства в/у обема на парите, намиращи се в оборот - чрез т. нар. сконтов процент, по който БНБ отпуска кредити на търговските банки.