ТЕМА 25

БАНКОВО ДЕЛО И ПАРИЧНА ПОЛИТИКА

Банковата система включва Централната банка и търговските банки на държавата. Нейните основни функции са да набира свободните парични средства в икономиката и да задоволява паричните потребности на населението чрез отпускането на кредити инвестиционни и потребителски. Както набирането на свободни парични средства, така и отпускането на кредити се основава на използването на цена на парите (лихвен %). По този начин ЦБ и търговските банки осигуряват движение на парите в икономическата система. На тази основа по-нататък се формира процес на предлагане и търсене на пари, формиране на икономическа активност в макроикономиката. Всички тези функции и процеси изразяват съдържанието на банковото дело или банковата дейност.

Банковата дейност се заражда преди всичко от дейността на златарите, когато функциите на парите се изпълнявали от благородни метали. Когато златарите приемали злато за обработка, създавали специфични системи за съхраняването му. Но в същото време златото изпълнявало и функцията на пари, затова златарите едновременно с приемането на злато за обработка започнали да приемат и злато за съхранение, като пари. А златарите постепенно започнали да изпълняват функцията и на банкери. В този етап от развитието на банковата дейност се съблюдава като основен принцип формирането на 100 % задължителен банков резерв.

Банковия резерв за всички банки се образува от пълния размер на направените в нея депозити. 100 % банков резерв първоначално се прилага като съхранение на направените депозити в тяхната първоначална форма, а основанието на този принцип е пълна платежоспособност на банката. В последствие съблюдаването на този принцип се свежда да съхранение на пълното тегловно количество на депозита от благородния метал. Оказва се, обаче че направените депозити в банката не могат да се използват за други икономически дейности и това значително ограничавало стопанските възможности, тоест съхранявания в банката капитал е стерилен капитал, а в същото време в икономиката има потребности за допълнително количество пари, както за нуждите на производството, за неговото разширяване, обновяване, така и за нуждите на потреблението.

В своята дейност банкерите установили, че могат да запазят своята платежоспособност само с няколко процента от съхранявания от тях резерв и в същото време да задоволяват допълните потребности на обществото. Възможността за това се свързва с :

• ежедневното балансиране между новите депозити и изтеглените депозити

• това, че значителна част от депозитите са дългосрочни и това дава основание на банките постепенно да започнат да нарушават принципа за 100 % задължителен банков резерв като развиват и разширяват кредитната дейност, тоест отпускането на заеми. Така постепенно банковата система преминава към нов принцип на банковата дейност частичния банков резерв.

Прилагането на този принцип създава предпоставки за значително нарастване на количеството на парите в обръщение, а на тази основа за интензификация на икономическата активност. Започва формирането на така наречените банкови пари, които се образуват в резултат от кредитната дейност на банковата система, а увеличаването на количеството на парите и високата икономическа активност започва да заплашва стопанската дейност от развитие на инфлационни процеси. Това принуждава ЦБ да започне формирането на целенасочена политика за контрол на количеството на парите, респективно за контрол върху паричното предлагане на търговските банки. Това се осъществява чрез конкретизация на принципа на банковата дейност. Въвежда се принцип на задължителните правно регламентиран частичен банкови резерв. Той е задължителен за всички банки в банковата система. Въвеждането и утвърждаването на този принцип вече има за цел не да гарантира ликвидността на търговските банки, а да гарантира провеждането на определена парична политика от страна на ЦБ, тоест да се установи контрол върху паричното предлагане. По този начин ЦБ контролира кредитната експанзия, оказва влияние върху икономическата