Банковата система в институционален аспект представлява съвкупността от различни видове банки и връзки. Банковите системи на страните с развита пазарна икономика притежават много общи черти, но същевременно се характеризират със свои специфични особености. Върху структурата на банковата система оказват влияние както икономическите фактори така и съответната юридическа регламентация в областта на банковото дело.

БАНКОВАТА СИСТЕМА НА САЩ

Банковото дело в САЩ възниква след обявяване независимостта на страната. Американската банкова система включва най-общо централна емисионна банка, търговски банки и специални кредитни институти. На 23.12.1913 г. Конгресът на САЩ като висш законодателен орган, приема Закон за федерална резервна система известен още като Федерален резервен акт. С него се създава централната емисионна банка на САЩ. Дейността на Федералната резервна система в началото е била насочена изключително към оказване на помощ на останалите банки по време на икономически сътресения и запазване на общественото доверие към банковата система като цяло. В организазионната структура на Федералната резервна система се открояват следните основни звена:

• Съвет на управляващите Федералната резервна система

• Дванадесет федерални резервни банки

• Федерален комитет на открития паричен пазар

• Федерален консултативен съвет

Съветът на управляващите е съставен от 7 постоянни членове, назначени от президента на САЩ. Неговото седалище се намира във Вашингтон. Всеки един от членовете му се избира за срок от 7 години и има право на най-малко 2 последователни мандата. Той е относително независим орган и притежава необходимите пълномощия да установява задължителните минимални резерви на търговските банки в централната банка, да провежда операции с ценни книжа на открития паричен пазар и да осъществява своя сконтова политика. Дейността на съвета на управляващите се подпомага от значителен брой икономически и юридически сътрудници.