отрицателно число (всъщност е чист нелихвен разход). Това налага лихвените доходи да са в такъв размер, че напълно да възстановяват лихвените разходи, за да може с останалата част от тях да се покрият онези нелихвени разходи, които не могат да бъдат покрити от другите (извънлихвените) доходи.

Очертаните фактори оказват различно, а понякога и разнопосочно, въздействие върху размера на брутната печалба. При анализа интерес представлява изследването на количественото влияние на отделните фактори върху крайния финансов резултат. Изводите стават още по-прецизни, ако пофакторният анализ се извърши в динамика. Опростен пример за такъв анализ е представен чрез условните данни в таблица. От тях се вижда, че печалбата през текущия период спрямо предходния се е намалила два пъти (от 1000 хил. лв. - на 500 хил. лв.). Същевременно изходните фактори са действали разнопосочно. Като цяло доходите показват положителна тенденция към нарастване. негативно обаче се е отразило увеличаването на лихвените разходи и особено на другите (нелихвени) разходи. Тяхното отрицателно влияние е по-силно от положителното въздействие на доходите и затова печалбата като цяло чувствително спада.

ПОКАЗАТЕЛИ	Изминал период (хил.лв.)	Текущ период (хил.лв.)	Влияние положително (+) отрицателно (-)
Лихвени доходи	10 000	11 000	+1 000
-
Лихвени разходи	8 000	8 200	-200
+
Други (нелихвени) доходи	2 500	3 000	+500
-
Други (нелихвени) разходи	3 500	5 300	-1800
Брутна печалба	1 000	500	-500

Сравнително прецизна оценка за ефективността се прави посредством използването на система от финансови съотношения (коефициенти), чрез които се очертава връзката между абсолютната сума на печалбата и някои други финансови позиции, характеризиращи дейността на банките. На тази основа се изчисляват показателите за банковата рентабилност.

Един от най-широко използваните показатели в тази насока е нормата на рентабилност на активите (return on assets - ROA). Изчислява се като:

.

Дава представа колко печалба се пада на единица или на 100 лв. активи. Подходящ е, защото печалбата е резултат от цялостната банкова дейност, а активите най-добре изразяват обхвата и мащабите на тази дейност. Ако в числителя се отрази брутната печалба (печалбата преди данъка), е нормално показателят да се движи в рамките на 0,5-2%. При условие че се взема под внимание чистата печалба, неговата величина обикновено варира между 0,3-1,5%. Съпоставката между стойностите в двата варианта показва степента на влияние на данъчното облагане върху равнището на рентабилността.

Сравнително ниското отношение печалба/активи издава неуспешна кредитна и инвестиционна политика, която не носи достатъчни доходи или изразява необосновано големи разходи, намаляващи банковата печалба. При нарастване на рентабилността на активите ефективността се повишава в резултат на по-големите доходи от активите. В същото време е възможно високите стойности на показателя за определено време да се дължат на агресивна политика, свързана с поемането на необоснован риск. В следващи периоди това може да се отрази негативно върху ликвидността. Допълнителна информация дава анализът на стойностите в динамика сравняването на темповете на прираст на печалбата и темповете на нарастване на активите.

Факторният анализ на рентабилността на банковите активи (ROA) може да се извърши в различни насоки. Една от тях е вертикалния структурният анализ на рентабилността. Той е особено полезен, когато трябва да се обясни как определени изменения във вътрешните елементи, формиращи рентабилността, пораждат съответни промени в нейното равнище като цяло. За целта всички изходни компоненти, които формират