Банки и банкова система.

Ц-те Б-ки са се обособили постепенно. Те са се отделили от др.банки развивайки специфичната си д/ст по емисията на банкноти. Превръщането на емисионните банки в ЦБ-ки за отделните страни става в различни исторически п-ди. Приема се, че първата ЦБ в света е била Шведската държ.банка основана през 1668г. В Англия със спец.закон от 1694г.се образува Англййската банка като емисионен институт с частен акционерен к-л. След Втората св. война на територията на ФРГ и Зап.Берлин на мястото на напълно обезценената рейхсмарка се въвежда DM и се предприема изграждане на двустепенна централизирана банкова с-ма с федеративна стр/ра. Дойче Бундесбанк става приемник на създадената през1876г. Дойче Рейхсбанк като ЦБ на Г-я. Тя е едновременно гарант на нац.валута; емисионен инс-тут; б-ка на б-ките и б-ка на д-вата. Във Фр-я Ц емис.Б-ка е създадена като частно АД през 1800г. Тя е имала като гл.задача да издава банкноти, платими на преносител, да мобилизира свободните пар.ср-ва, да сконтира менителници. Ролята на ЦБ в САЩ изпълнява създадената през 1913г.Федерална резервна с-ма, която е с-ма от децентрализирани териториални резервни банки.

ЦБ на Б-я /БНБ/ бе създадена непосредствено след Освобождението /през 1879г./. Първонач.тя е обикн.ТБ, поемаща ф-циите на ем-нна б-ка и б-ка на дър-вата. В периода 1951-1987г. банковата ни с-ма бе еднозвенна, т.е.ем.б-ка имаше ф-ции на ТБ. При национализацията през 1947г. БНБ погълна всички съществуващи до този момент ТБ. Началото на прехода към двузвенна б-ва с-ма у нас бе поставено през 1987г. когато се създадоха и специализирани отраслови ТБ за дългоср.кредитиране само на съответните отрасли. През 1992г. се създаде б-ва консолидационна компания със задачи да консолидира малките държавни банки с цел да се създадат по-големи; да се подбри обсл. на големите пр-тия, да се подготви прив-та на държ.б-ки.

При осщ-не на своите изкл.права за емисия на банкноти ЦБ следи пуснатите парив обръщение изцяло да се покриват от м/унар.резерв и от сл.активи: 1.Кредити,гарантирани от държ-вата; 2.ЦК в търг.портфейл на б-ката; 3.Кредити на банки, отпуснати с/у залог; 4.Чекове притежавани и държани от б-ката за събиране. Ч/з рефинансирането на ТБ-ки ЦБ се явява кредитор от последна инстанция - тя осиг.необх.ликвидност но б-ковата с-ма. ЦБ предоставя 3 вида сконтови кредита: 1.За краткоср. регулиране на ликвидността; 2.За сезонни нужди; 3.широк сконтов кредит, който се предоставя на банки с тежки и продължителни ликв.промени.

Лихвената п-ка на ЦБ се изразява в определянето на осн.л%. От 27.11.1997г.БНБ определя този л% на база ср.год.доходност по тримисичните ЦК, постигната на всеки първи аукцион. Така определеният осн.л% влиза в сила автоматично в деня на емисията на тези ДЦК и важи до датата на следващата емисия. БНБ отчита агрегатите на пар.предл. в 3гр: 1. М1(пар.база или бързоликв.пари)=пари извън банките+безсрочни левови депозити на фирми; 2.Квази пари=безср.деп. на фирми във валута+спестовни деп-ти+срочни краткоср.деп-ти; 3.Широки пари=М1+квази парите+спец.деп-ти+инструменти на пар.п-р.

Рефинан. на ТБ-ки от ЦБ може да се осъществява ч/з: 1.Ресконтиране на търг.полици; 2.Предоставяне на ломбардни кредити; 3.Отпескане на банкови кр-ти. Сконтовата п-ка е от най-стария арсенал от инстр. на парично-кредитната п-ка на ЦБ-ки. Същността на ск.п-ка е въздействието в/у сконтовите кр-ти и паричната база ч/з промяна на сконт.л%. Намаляването на ск.л% стимулира търсенето на кр-т и обратно.

ЦБ сконтира 2вида търговски ЦК: 1.ТЦК, издадени от търг.др-ва и др.лица; 2.Издадени от самите ТБ-ки. ТБ използват ср-вата, получени ч/з сконтов кр-т, за увеличаване на своята ликвидност или кредитиране печелейки от разликата м/у пазарния л% и сконтовия л%. Възможни са 3вида сконтови кр-та: 1.За краткоср.регулиране на ликв-стта; 2.Ск-ви заеми за сезонни потребности; 3.Ск-ви заеми на банки с тежки и продълж.ликвидни проблеми.

Операциите на откр.пазар са осн.ик-ко ср-во на ЦБ за регулиране на пар.маса, паричния п-р и банковата ликвидност. Те могат да се изразяват като окончателна покупка или пр-ба на ЦК или като операцияpeno. ЦБ има пълен контрол в/у тях. Операциите на открития п-р са основен инструмент на пар.п-ка. ЦБ ч/з продажбата на ЦК свива паричната база, намаляват се резервите на ТБ-ки, което води до свиване на пар.маса.

%-тът определящ ср-вата, които ТБ-ки задължително съхраняват в ЦБ се нарича норма на задължителните резерви. Като основно предимство на задължителните резерви се очертава обстоятелството, че те влияят еднакво на всички банки. Промените в % на задължителните резерви влияятв/у паричното предл. ч/з кредитния мултипликатор. При увеличаване на задълж. резерви депозитната експанзия намалява, паричното предл.се свива, а нараства потребността на ТБ-ки от кредитин ресурси.

Практичиски цел на банковия надзор от страна на ЦБ е да се защитят вложителите и да се осигури ефективното функциониране на банковата с-ма. Съществената част на надзора от ЦБ е да се направи независима оценка на политиката на ТБ-ки относно отпускането но заеми, инвестирането и управлението на кредитиния и инвестиционния портфейл. Важин аспект на регулирането на д-стта на ТБ-ки са процедурите по издаване на лицензи и структурните изменения в ТБ-ки. Банковият надзор трябва да установи какъв е произходът на к-лите и какви видове б-ви оп-ции се предвиждат, включително и образователния лиценз на управляващите банката.

Примитивни форми на банковото д-ст са съществували още в дълбока древност. Сведенията за появата на банкоподобни институции са доста оскъдни, но се знае, че финикийците, египтяните, вавилонците, древните гърци и др. са осъществявали парични сделки. Жреците на храмовете и свещените места в Делфи и Хафес са приемали на съхранение ценни предмети, благородни метали и монети. В Др.Гърция 4в.пр.Хр. са били известни сарафите, които заедно с гръцките храмове са извършвали банкоподобни о-ции. В Др.Рим са съществували сарафи, които са уреждали плащания и са осъщ-ли влогонабиране.До Хв.банките и банковото дело се развивали бавно поради феодалното ст-во и липсата на комуникации. Едва презХIв. се дава тласък на развитието през Средновековието. Именно тук банковото дело се разпространява и в др.държави като Франция, Великобритания, Холандия и др. Великите геогр.открития ускоряват тър-я оборот и спомагат за развитието на банкерството. Появяват се първите банки от съвремене тип: 1609г. - Амстердамската; 1619г. - хамбургската; 1624г.- Нюрнбергската; 1694г.- Английската. Приема се, че Англ.банка е първата б-ка в съвременния смисъл на думата.

Б-ките представляват пр-тия, търгуващи с пари. В своята д-ст те се стремят към печалба и осигураване на своята ликвидност. Първата им д-ст е размяната на пари, втората есъхраняването на ценности и преводите на пари помежду им. Следващата им д-ст е кредитното посредничество, т.е. кредитирането. Ч/з банките се осъществява преди всичко движението на заемния к-л и свободните пар.ср-ва.

Класифицирането на ТБ-ки може да се основава на разл.критерии: I.според източника за оформяне на собств.к-л: 1.държавни; 2.общински; 3.частни; 4.кооперативни: а/градски - популярни; б/селски - земеделски и кредитни кооперации;

II.Според правната си форма - еднолични пр-тия, търг.др-ва и кооперации.

III.Според обслужваните клиенти. IV.Според големината на осн.к-л и привлечените ср-ва - малки големи и средни. V.Според териториалния обхват - национални, регионални, чуждестранни и транснационални. VI. Според осъщ-те оп-ции: 1.универсални - извършват всички оп-ции без емисията на банкноти; 2.специализирани - ломбардни, ипотекирани, инвестиционни, депозитно-спестовни банки и каси, джиро-банки, депозитно-кредитни и сконтови б-ки. VII. Според обхвата на де-стта им.

ТБ-ки осъщ-ат парично, платежно, кредитно и капиталово посредничество м/у своите клиентич/з многообразните си оп-ции, които се разграничават на активни и пасивни. Пасивните изразяват формирането на собствения и мобилизирането на чуждия к-л от б-ките, а активните показват направленията на тези ср-ва - начините и формите на използването им. Комисионните оп-ции са третия вид банкови оп-ции. По принцип тук банките не ангажират собствен к-л. Те извършват услуги с/у които пол.доход под формата на такси, комисионни и др.. Такшво оп-ции са: преводни, акредитивни, иткасови, доверителни, емисия, покупко-пр-ба на ЦК на валута, анализи, ин-ция, прогнози по поръчка на клиенти и др.

Ликв-стта е способността да се погасяват дълговете в момента на падеж. Л на ТБ-ка е възможността тя да посрещне своите задължения към клиентите и кредиторите си с: наличните си ср-ва; активите, които лесно и бързо се продават и паричния к-л, който могат да си набавят от пар.пазар. Платежоспособността на ТБ-ки е възможността им да погасяват всички свои задължения по балансова ст-ст. Рентабилността изразява способността на к-ла да създава пр-кт и се изразява като отношение на печ-та към к-ла.

Конкуренцията м/у ТБ-ки се осъществява в областта на :1. Влоговата п-ка - изразява се в предимствата и поощренията предоставени на вложителите; 2.Кредитната д-ст - най-съществено е определянето на л% по влоговете; 3.Предоставените услуги; 4.Управлението на разходите, печалбите и дивидентите; 5. Маркетинга и рекламата; 6.Иновациитев банковото дело; 7.Кадрите; 8.Мрежата от обслужващи клонове, филиали, офиси.

Банковата д-ст винаги е свързана с определен риск: I.Общ риск - произтичащ от цялостното ик-ко соц-но и пол-ко състояние на страната и ик-ките субекти и неопределеността им в бъдеще. II.Специфичен банков риск - произтичащ от конкретни банкови оп-ции: 1.Риск по активните банкови оп-ции - кредитен, лихвен, риск при инвестициите в ЦК, валутен и общ ликвиден риск; 2.Риск по пасивните оп-ции.