ГЕНО ГЕНОВ

БАЛЗАК, ЧОВЕШКАТА КОМЕДИЯ И ДЯДО ГОРИО

Импозантната фигура на френския писател с ненадминат творчески размах Оноре дьо Балзак /Тур,1799 Париж,1850/се извисява над целия ХХ век. Този изключително предприемчив човек е бил журналист, провалил се е като индустриалец, не е успял да се реализира като предприемач, но за двайсет години е създал почти сто романа. Макар че продължително време е бил преследван от многобройните си кредитори той успява да се наложи в обществото по онова време и да си осигури прозвището дете на века, с което е известен до днес. Така Балзак приживе си създава известност както на човек на действието, така и на непоправим мечтател, непрекъснато предизвикван от роящите се в новоучреденото гражданско общество противоречия.

Балзак често припомня двете инстанции, на които възлага укрепването на обществените нрави: тронът и олтарят. Другият бележит френски писател на ХХ век, Виктор Юго, в реч, произнесена на погребението на своя гениален събрат определя като писател-революционер, т.е. внесъл коренен обрат в развоя на литературата романист-новатор. Съвременниците му го възприемат като реалист, но поетът-символист Шарл Бодлер го възхвалява като обсебен на грандиозните си видения фантазьор. В творчеството му се вписват всички плодоносни художествени тенденции на неговата епоха на радикални преобразования. Именно те го зареждат с титанична творческа мощ и превръщат амбициозната му по обхват и дълбочина романна поредица Човешката комедия в шедьовър на европейската литература.

Баща му Бернар Франсоа Балса е бил имперски чиновник, син на Великата френска революция. На 51 години той свързва живота си с деветнадесет годишна девойка този странен за онова време брачен съюз може да се приеме като изходна точка за формирането на Балзак като романист. Наистина още в ранните си романи Оноре подхваща историята на нещастно омъжените жени и прави проникновени анализи на семейния живот, на разпада на връзките в семейството.

Ако бащата е изповядал либералните идеи и посрещал с одобрение прогресивните реформи в обществото, майката не обичала особено много наложените й деца, отрано се затворила в себе си, предпочела тъгата на самотния живот. Тъй като семейството следвало маршрута на назначенията на Бащата, детето Оноре се ражда през 1799 година във френския град Тур. Така че