Баладично елегичният Асен Разцветников

Живот и творчество

Асен Разцветников е псевдоним на Асен Петков Коларов - роден на 2 ноември 1897 година в село Драганово, Горнооряховско. От малък е останал без майка и е запомнил изморителния селски труд. Закърмен е с тъжните народни песни и през целия си живот ще носи в душата си белезите на страдание и чувствителност към добро и зло. Основно училище завършва в родното си село, гимназия - във Велико Търново, славянска филология и право - в Софийския университет. Дипломира се през 1926 година. След това учи във Виена и Берлин. Работи като адвокат в Горна Оряховица, а като учител в Габрово и София. След 1934 година се отдава само на литературен труд.

От 1917 г. сътрудничи в пролетарския печат със стихотворения, фейлетони, хумористични разкази и сценки. Още като ученик в гимназията печата хумористични творби в "Българан". Сътрудничи в "Работнически вестник", "Червен смях", "Ново време".

Двадесетте години на ХХ в. бележат една неповторима за българската литература епоха, която рефлектира силно върху съзнанието на младите поети и оставя своя отпечатък в произведенията им. Своето безспорно място сред тези млади творци заема Асен Разцветников. Той е доста по-различен, има по-поетически изказ от своите съмишленици. Много по-нежен, по-романтичен, той вижда не толкова бурните, груби страни от променящата се действителност, колкото дълбоката скръб и погруса след погрома на Септемврииското възстание от 1923г.. Неговата лирика носи друго настроение в сравнение на лириката на изповедниците поети като Смирненски, Яворов и Дебелянов. Самите чувства на поета притежават особена нежност, съчетала мъжкото героично - борческо начало с ласката и примиреността.

В неговата първа стихосбирка Жертвени клади (1924г.) отминалото Септемврийско въстание е само фон, но от него струят ужасът, скръбта, болката от братоубийствената война, разрушила хармонията в света. Тези чувства поетът претворява посредством жанровата форма на баладата, даваща възможност за дълбоко осмисляне на случващото се. Баладичната приказка за изгубената родина получава измерения извън времето и пространството чрез фолклорно-митологичните образи на самодиви, русалки и вили, чрез фолклорните мотиви за раздялата, лудостта и смъртта. Разцветников открива магнетичното влияние на вълшебното, което смекчава острите, жестоки очертания на действителността. Всичко в неговата поезия излъчва живот дори, когато пише за смъртта.

В стихотворението Молитва и баладата Удавници творецът остава до край верен на красивото, поетичното, духовното, дори когато е стъпкано от реалността. Трагизмът и драматизмът и в 2-те творби имат един романтичен изказ символен свят е изразен чрез богати метафорични визии, в които творецът потапя читателя. Творбите на Смирненски са израз на състояние, на самота, изоставеност и същевременно на болезнена превързаност към красотата и хармонията, от които се нуждае душата на поета. Дори смъртта се приема не толкова с ужас, а по скоро като грях, като изпитание и като спасение от този грозен свят.

Разцветников е сред най-даровитите млади поети на своето време. Заедно с Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев е сътрудник на сп. "Нов път". След дълбока криза във възгледите си творецът написва поемата "Двойник" (1927). В нея той оглежда тревожно съдбата си и отрича терора, в който искат да го забъркат, защото е негоден за подобна дейност. Той признава единствено благородното оръжие перото. Лирическият му път се увенчава със стихосбирката "Планински вечери" (1934).