Христо Фотев

Балада за Ромео и Жулиета

На Ц.Д.

1

Ромео пак поведе Жулиета

по старите си вкаменени дири.

В градините с премръзнали дървета

или потайно в тесните квъртири...

И в сенките на техните пердета

със устни, и от пламъци по-сини,

Ромео пак целува Жулиета

като преди, преди, преди

години!

2

В поледицата звънко потрепера

тополата... И всичко занемява!

- О, примавера! Белла, примавера -

виелицата ли сега запява?

Една прегръдка къса на перона!

Едно последно - "О, мисли за мене"!

И става цялата земя Верона,

потънала в невиждано цъфтене!

3

Ах, колко дълго, дълго сме живели

на сцената в различните спектакли!

Кога луминесцентните кристали

заместиха маслинените факли?

И ти - красива в техните сияния -

дойде при мене като от безкрая...

За щастие ли, или за страдания -

не зная!

4

Да тръгнеме! Аз трябва да говоря,

защото става нещо страшно с мене.

В една следкарница със много хора

да седнеме, притиснали колене.

И с треперящи лакти върху кръга

на масата - с димящите кафета -

ще ти разкажа как Една излъга

сърцето ми, че била

Жулиета!

5

Приличахте си в устните - наверно

не си била целувана тогава.

В косите и канеленото черно

и досега не мога да забравя!

Два подписа благословиха брака!

Два поклона във бялата й къща...

И тя получи право да ме чака,

да ме изпраща и да ме прегръща!

6