БАКТЕРИИ

Бактериите са отдел от прокариотните организми. Те са едноклетъчни със сферични, пръчковидни (прави или извити), спирални и други клетки. Бактериите са едни от най-дребните организми най-често от 0,001 до 0,005 mm. Познати са около 1500 вида.

Клетките имат клетъчна стена, която е с характерен състав и структура. В тях няма обособено ядро, нито органоиди, ограничени чрез цитомембрана (Клетка). Рибозомите им са по-дребни, отколкото на еукариотните организми.

Размножават се чрез делене на клетката на две. При неблагоприятни условия някои видове бактерии образуват трайни спори (чрез пастьоризиране нагряване до 80 С, те обикновено умират). Повечето бактерии са хетеротрофни (сапрофити и паразити), но има и автотрофни (зелени и пурпурни бактерии). За да живеят, едни се нуждаят от кислород (аеробни), а други не (анаеробни).

Бактериите са едни от най-древните организми останки от тях са намерени в пластове отпреди около 3200 млн. г. Най-близко-родствени са със синьо зелените водорасли (делките).

Бактериите са широко разпространени. Малките размери и относително голямата им повърхност са предпоставка за интензивна обмяна на веществата. Поради това и във връзка със способността им да извършват разнообразни процеси (ферментации, гниене, усвояване на свободен азот, минерализиране на азотни вещества и др.) бактериите имат голямо значение в биосферата и за човека. Голямата им размножителна способност (при някои видове клетката се дели на всеки 20 min) допринася за бързо увеличаване броя на бактериите (в почви до 100 млн. клетки в 1 g, в мръсни води до 10 млрд., но в питейната вода те не бива да бъдат повече от 50).

Сапрофитните бактерии разлагат