Бай Ганьо е образ изобличаващ националните характеристики на българина, но думите му Европейци сме ние, но все не сме до там са особено актуални днес, когато сме така целеустремени към Европа.

Всички ние сме съвременните бай Ганьовци, разкривайки своите негативни характеристики, които показваме не само на Европа, но и на света, но в крайна сметка сме хора и като народ носим своите характеристики, като всеки друг такъв.

Днес без калпаци и без антерия всички ние сме се запътили към Европа, без да си даваме сметка готови ли сме за това. Ако само се огледаме около себе си, ще видим колко истински и силни са думите на Алековия герой.

Само през последните няколко седмици, тези думи звучат все по-настойчиво от ефира на телевизията, от главните страници на всекидневниците, по радиото и къде ли още не. Уж изпълнихме толкова много условия, а пак не сме до там европейци. И питам се, какво още трябва да направим, за да ни признаят за такива.

Нима не сме по-вече граждани на Европа от повечето народи, нима нямаме по-дълго и по-велико историческо минало, нима не сме имали по-могъщи владетели и по-широки територии. Нима културата ни не е по-богата от тази на повечето европейски народи. И все пак не сме до там европейци. Защо ли?

Може би, защото в един момент осъзнаха, че просто вече не ни искат затворихме си ядрените реактори, предоставихме си територията за преминаване, въведохме редица европейски стандарти и реформи, а сега да ни приемат за какво сме им и без това изпълняваме посланията им още преди да са ги изрекли.

Какво не ни е европейското хората, труда им, заплащането, упоритостта, красотата на страната ни...