"БАЙ ГАНЬО"- ТВОРБА НА БЪЛГАРСКИЯ РЕАЛИЗЪМ

Нравствената чистота на човека и безкомпромисният идеализъм на гражданина Алеко Константинов най-ярко се проявяват в сблъсъка с политическата действителност ,в която откриваме яркото проявление на бай Ганьо.Героят е резултат на активното отношение на писателя към съвременността и на способността му да улови същественото в нея.Алековата творба Бай Ганьое и категорично отрицание на грозното в човека въобще ,независимо от времето.3атова наричаме тази творба едно от най-ярките постижения на критическия реализъм в българската литература.

Творбата се състои от две основнк части.В първата и част преобладава лекият хумор.Сам авторът признава:"Аз ,грешен човек,от сърце се смях на байганьовите приключения".Смешен и жалък в Европа ,подиграван и осмиван ,в Б'ългария Бай Ганьо става страшен.Героят заплашва здравия дух в обществото ,добира се до властта и господствува чрез нея-използва я ,пише вестник ,ръководи тълпата по избрри.Интересно е,че в края на произведението ,когато Щастливеца фигуративно казано ,се прощава със своя "герой" бай Ганьо ,той заявява-"може и пак да се срещнем".В тази ремарка на самия автор се съдържа неговото прозрение ,че в друго време ,в други истсторически обстоятелства ,но при идентична социална ситуация ,той отново ще се възроди.

В първата част Бай Ганьо тръгва по Европа авторът разказва за приключенията на своя герои в чужбина.Биографична причина се съдържа още в първата фраза ,с която започва произведението:"Помогнаха на Бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук ,наметна си той една белгийска мантия-и всички рекоха ,че Бай Ганьо е вече цял европеец".Глаголът помогнаха загатва поведението на героя по време на националноосвободителната борба ,а образната опозиция "агарянски ямурлук" -"белгийска мантия моделира представата за историческия преход от робство към изграждане на самостоятелна българска държава.Героят е дребен гешефтар ,без културни интереси ,попаднал в една необичайна за него среда-цивилизована Европа.Той е човек на едно ново време с нови настроения и тенденции.Тръгнал по Европата-започва да се променя ,опитва се да стане европеец.Но в него все още е жив и много силен ориенталецът.

Съществуването му е възможно само в обществото ,защото чрез другите той придобива определеност ,като се отблъсква от тях или като ги използува.В поведението му откриваме проявите на използвачество ,патриотарство ,наглост ,бзцеремонност ,разбойничество ,спекулантство-от всеки удобен случай трябва да се "удари кьоравото"и да не се "изпуска келепира".Единственият обект в света ,които заслужава внимание ,са парите ,но дори и те са "маскирани" ,имат свой предметен еквивалент -мускалите с гюлово масло.0станалите обекти като природни или културни забележителности Бай Ганьо ги "знае" ,те нямат стойност за него. Тези форми на цивилизация не го интересуват и затова минава презЕвропа като през духовна пустиня.Поради това често споменаваме ,че героят на Алеко е всъшност антигерой-"пътешественик ,който пътува ,но не желае да се промени