Бай Ганьо типичен социален или национален герой

В прочутите си преразказно биографични работи П. Зарев уверено и едностранчиво определя Бай Ганьо като символ на простащина и така елементаризира този богат, колоритен и развиващ се образ, поставяйки го в калъпа на " типичен " представител на една класа, която в края на миналия век все още не е оформена ( поне у нас ) духа и бита си. С неговата лека ръка тази профанизация и до днес затормозява мисленето на учениците и консервира този динамичен, диалектически развиващ се герой на своето време.

С леката уста на хората пък, Бай Ганьо в превърнат в символ на "българщината " , на всичко неприятно и порочно, свързани с лошите страни от бита и културата на народа ни. Така изключително самокритичното чувство на българския народ. Така изключително самокритичното чувство на българския народ ни изиграва лоша шега и днес едва ли не всичко отнасяме към понятието " байганьовщина ",

забравяйки, че малокултурността, безочието, грабителския егоизъм не са черти на една нация или култура, а на отделни индивиди.

Бай Ганьо не е нито благороден рицар, нито злокобен демон. Той е носител на типичните за времето и народа ни тогава черти. Неговата страст за " файда " и " келепир " е сплетена със съкровеното желание всичко да бъде " скрито - покрито " , под воала на " европейското " , светското както ги разбира той.

След Освобождението нашата нация също се е устремила " към Европа ".